Джоана Хайнс - Птицата убийца

И за двете началото беше лошо. След двайсетина минути Сам вече беше убедена, че всичко това е загуба на време. Мислите й блуждаеха. Защо толкова лесно бе повярвала на Мик? Може да я беше насърчил да иде и да разкаже версията си на полицията, защото знаеше, че няма да й повярват. Ако работеше с Раф, значи участваше в непрестанните машинации на втория й баща да опази Даяна от закона. Ами Джуди? Защо Джуди беше дошла да я търси в Гъл Котидж веднага след като й бе дала стихотворението? Джуди и Раф се познаваха, така че беше възможно и тя да е замесена по някакъв начин.

Дъждът валеше все по-силно, сива безрадостна завеса. Сам потрепери, после осъзна, че полицай Чърч е повторила последния си въпрос поне два пъти.

— Извинете — каза Сам. — Бях се замислила. Какво казахте?

Въздишката на полицай Чърч намекваше, че щом Сам не си дава труда да внимава, лично тя не вижда защо си губят времето.

— Питах ви защо мислите, че майка ви е искала да си изясни нещата с вас, преди да публикува стихотворението. Това е доста необичайно.

Сам се вгледа в безстрастните очи на полицай Чърч и търпението й преля. Каза рязко:

— Добре. Да свършваме вече. Вие не ми вярвате и това няма да доведе доникъде.

— Почти приключихме.

— Аз приключих съвсем — твърдо каза Сам. — Тръгвам си.

— Не сме свършили.

— Аз да.

— Поне ще подпишете ли това, което вече ми казахте? Ако си тръгнете просто така, може да има последствия, защото губите времето на полицията.

— Добре. Имате ли химикалка?

— Преди да подпишете, трябва да го прочетете.

Сам се ядоса. Дотук показанията й бяха четири страници със заобления почерк на полицай Чърч. Докато преглеждаше набързо третата, вратата се отвори и сержант Дженкинс се появи отново.

— Така — каза той. — Как върви, Кейт?

— Госпожица Бозуин проверява показанията си. Но не сме свършили.

— Не виждам смисъл — каза Сам. — Вие и без това не ми вярвате и няма да направите нищо по въпроса.

— С такова впечатление ли останахте? — попита сержант Дженкинс. — В такъв случай ви дължа извинение. През последните десет минути ми се обадиха от полицията в Бъркшир и ме уведомиха, че някой си господин Джонатан Джонс се е свързал с тях. Показанията му потвърждават всичко, казано от вас, госпожице Бозуин. И съпругата му, дъщерята на госпожа Хаус, казва същото. Май все пак имаме разследване на убийство.

Мик се опитваше да се съсредоточи върху документите по делото на Грейс Хобдън преди срещата с правния й консултант, която с Раф биха насрочили за следобед. Не се получаваше. Въздухът беше горещ и лепкав и по небето се търкаляха летни гръмотевици. Все се питаше как се справя Сам с корнуолската полиция, как ще реагира Раф, когато разбере какво става. Все още се чудеше, когато Раф се върна от съда и пусна съобщенията на секретаря си.

С първите три се отнесе с обичайния си нетърпящ възражения стил.

— Да, да. — Късите му дебели пръсти барабаняха по бюрото. — Стига си дрънкал и давай по същество, за бога!

После прозвуча гласът на Сам, ясен и отчетлив и определено по същество:

— Раф? Намерих „Птицата убийца“ на Кърстен. Знам кой я е убил. Знам коя е птицата убийца. — Щрак.

За момент Раф се втренчи в телефона, после кимна, все едно го беше очаквал. Вдигна очи и погледна Мик. Намръщи се.

— Ще трябва да ме покриеш на срещата следобед, Мик. Преговорихме основните точки, така че с Алън ще се справите.

— Имаме нужда от теб, Раф — каза Мик. — Знаеш какво мислим за идеята да заложим всичко на самозащитата. Алън е съгласен с мен, че трябва да запазим като възможност непредумишлено убийство с провокация или невменяемост, поне за резерва. Не е честно спрямо Грейс да изоставим тази опция. Самозащитата е сложна — ако загубим, бедната жена остава зад решетките до живот.

— Откога ти се плаща да имаш мнение?

Мик го изгледа твърдо.

— Добре де. — Раф се обърна и остави някакви документи на бюрото си. — Сега нямам време да споря с теб. Значи отмени срещата. Кажи на Алън, че ще се видим другата седмица.

— Няма да му хареса.

— Знам. Обаче имам друг проблем. Семейни работи.

Мик се замисли. Изведнъж осъзна сериозността на това, което се случваше с ръководителя му.

— Ако искаш да намалиш щетите, вече си закъснял — каза Мик. — Сам говори с полицията.

— Ти пък откъде знаеш, по дяволите?

— Тя ми каза.

Раф го изгледа невярващо.

— Вие двамата точно колко добре се познавате?

— Честно казано, и аз не знам.