Джоана Хайнс - Птицата убийца

— И Раф призна?

Тя поклати глава.

— Разбира се, че не. Отрече, изкара идеята ми глупост, изкара ме луда и така нататък. Но точно в началото, преди да почне да отрича, видях в очите му поглед, който ми каза всичко, което исках да зная. Прочетох вина, паника и ужас. Той знаеше.

Джони изпита внезапно облекчение.

— Поглед в очите му? Това ли е всичко? Няма да издържи в съда.

— Което обаче не го кара да изчезне. Попитай Мириам, Джони, виж тя какво мисли.

— Мислиш, че и тя знае? — Джони изведнъж изстина.

— Разбира се. Освен това тя седеше в колата до майка си. Когато баща им е умрял, е била прекалено малка, за да носи отговорност, но нищо не й пречеше да каже истината за Антъни.

— Нямаш доказателства — каза Джони. — Никога нямаше да взема Уордли, ако мислех, че… — Думите му заглъхнаха. И двамата знаеха, че би си затворил очите за почти всичко, за да се докопа до Уордли.

— Трудно е, нали? — каза Кърстен, гласът й изведнъж беше станал нежен. — Нямаш представи колко пъти се изкушавах да не разбърквам гнездото на осите, за да спася брака си. Но беше прекалено късно за това. Бяхме отворили кутията на Пандора, а нея никога не можеш да я затвориш. И кутията излезе пълна с червеи, а? — И двамата се усмихнаха. — Раф знаеше какво мисля и то се издигна като огромна стена помежду ни. Дори когато не се опитвах да го убедя да направи нещо за майка си, Раф знаеше, че си го мисля. Чудех се защо не може да излезе чист от това.

— Той потвърди ли го някога?

— Не. Но започна да сънува кошмари за пожар и коли. И за кучета. Каза ми, че в деня, когато умрял баща им, някой прегазил кучето им Чипи. Баща им се напил и заспал в леглото си. Затова не успял да избяга от къщата, когато се запалила — нищо чудно Даяна да му е сипала нещо в питието. Раф беше близо до Антъни, когато го блъснаха, така че трябва да е видял всичко.

Джони крачеше нервно в стаята, а Кърстен продължаваше да седи по турски на килима. Той погледна навън — сивите облаци бяха натежали от сняг — и се запита дали Кърстен не е права. Но пък смъртта на брат му беше разследвана от съответните органи. За всеки случай. Както и смъртта на съпруга на Даяна. Определено имаше възможност.

Но когато се качи на самолета за Англия, теорията на Кърстен започна да му изглежда пресилена. А когато се върна в Уордли, съмненията му затихнаха. Говори с Мириам почти веднага, разбира се, но тя се изсмя на мисълта, че майка й би могла да убие човек.

— О, Джони! — възкликна, дори не прие думите му на сериозно. — Нали не вярваш на това, което ти е казала Кърстен? За бога, тя е поетеса . Професията й е да си измисля разни неща. Знаеш, че наистина я обичам и че ако има някакъв шанс пак да се съберат с Раф, ще направя всичко по силите си, за да помогна, но тя явно е била сама твърде дълго, щом главата й ражда подобни щуротии. Как можа изобщо да си помислиш , че майка ми би наранила някого, да не говорим да го убие? Не знам дали да се смея, или да плача. Това е направо абсурдно.

Между редовете имаше още. Джони, разбира се, можеше да е по-настоятелен, но версията на Мириам беше толкова лесна за приемане. Какви усложнения само би имало, ако Кърстен се окажеше права: трябваше отново да се извадят наяве обстоятелствата около смъртта на Антъни. Освен това, когато се върнеш в познатия коловоз на ежедневието си, не е лесно да разрушиш всичко само защото някой, на другия край на света, ти е казал, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Какво да направи без подкрепата на Мириам? Да иде в полицията? Нямаше никакви доказателства. Да говори с Раф? Щеше да рискува да изгуби най-близкия си приятел. Да се изправи срещу Даяна? Нещо не можеше да си го представи. Щеше да й отиде на гости и после какво? Да застане в басмената й дневна с чаша шери в ръка, докато Бобо се бори с връзките на обувките му, и да каже:

— Между другото, Даяна, ти да не би да си убила мъжа си? А, и дали не си сгазила брат ми Антъни? Не си ли? А, добре. Просто питам.

Беше им гостувала през уикенда, след като той се върна от Щатите, и беше невъзможно да си представиш тази крехка изискана възрастна дама като човек, който е убил, и то не веднъж, а два пъти. Освен това, ако интерпретацията на събитията на Кърстен беше правилна, тогава все някой щеше да се е досетил. Защо трябваше да е негова работа? Но винаги, в дъното на ума му, се таеше страхът, че ще загуби Уордли в мига, когато около смъртта на Антъни изникне някаква въпросителна.

Сега, докато стискаше чашата уиски, докато работниците тропаха в кулата, а жена му му казваше, че брат му е бил убит, единственият, когото обвиняваше — освен, разбира се, Даяна — беше тази презряна жена, тази непозната, за която беше женен от петнайсет години, която го гледаше с такава тъга, че все едно изсмукваше целия въздух от стаята.