Хума, птицата на щастието

Имало някога един бедняк, който припечелвал по няколко медни монети, като сечал и продавал дърва. С голяма мъка той едва успявал да изхрани себе си, жена си и седемте си дъщери. Устата му никога не била вкусвала месо, краката му не познавали обувки и само една дрипа покривала гърба му.

Един ден, когато не се чувствал много добре, той полегнал под едно дърво да си почине. Случило се така, че точно по това време оттам прелетяла Хума̀, Птицата на щастието и като видяла колко е беден и болен този човек, съжалила се над него. Тя се спуснала долу и оставила едно златно яйце до вързопа му с дърва. Скоро след това дърварят се събудил и като видял яйцето, взел го и го увил в пояса си. После нарамил дървата и отишъл при дюкянджията, който обикновено му ги купувал. Продал му и яйцето, почти без пари. Човекът не знаел, че това яйце е необикновено, но дюкянджията знаел и му казал да отиде и хване птицата, която го е снесла, а той ще го възнагради с една рупия.

Човекът обещал и на другия ден отишъл в джунглата както обикновено да приготви товара си с дърва. На връщане седнал да си почине под дървото, където бил намерил яйцето и се престорил на заспал. Птицата Хума̀ дошла отново и като видяла, че той е все така беден и измъчен като преди, помислила, че не е намерил яйцето и затова отишла и оставила друго яйце близо до него, на такова място, че със сигурност да го забележи, при което дърварят я хванал и начаса скочил на крака да я носи на дюкянджията.

— Ах! Какво смяташ да правиш с мен? Не ме убивай. Пусни ме, не отнемай свободата ми! — извикала птицата. — Няма да съжаляваш за това. Отскубни едно от перата ми, нагрей го и тутакси ще се озовеш в моята страна Кох-и-Ка̀ф, където родителите ми ще те възнаградят. Те ще ти дадат една бисерна огърлица, цената на която никой цар на земята не би могъл да плати.

Но простият беден дървар не се вслушал в молбите на птицата. Умът му бил прекалено зает с мисълта за рупията, която знаел със сигурност, че ще получи, и затова вързал птицата в наметката си и хукнал към дюкяна на търговеца толкова бързо, колкото му позволявал товарът. Ала, уви, докато стигне, птицата се задушила и умряла.

— Какво ще правя сега? — помислил си дърварят. — Дюкянджията няма да ми даде една рупия за умряла птица. Аха, сетих се! Ще нагрея едно от перата й. Сигурно за тази работа е все едно дали птицата е жива, или мъртва.

Така и направил, и незабавно се намерил в Кох-и-Ка̀ф, където потърсил родителите на птицата и им разказал всичко, което се било случило. О, как плакали родителите и другите птици, като видели трупа на своята любима родственица!

Привлечена от шума, една непозната птица, която случайно минавала в момента, влязла и попитала какво се е случило. Тази птица носела в човката си къс трева, с която можела да съживява мъртвите.

— Защо плачете? — запитала тя опечалената компания.

— Защото нашата родственица е мъртва. Никога вече не ще чуем гласа й — отвърнали те.

— Не плачете — казала непознатата птица. — Вашата родственица пак ще оживее.

При тези думи тя пъхнала късчето трева в човката на мъртвата и тя оживяла. Когато птицата Хума̀ отворила очи и видяла дърваря, сурово го упрекнала заради неговото вероломство и безсърдечие.

— Аз можех да те направя щастлив и могъщ — казала тя, — а сега се връщай при товара си с дърва и мизерния си дом.

И беднякът се намерил отново в джунглата, застанал до товара дърва, който бил приготвил, преди да бъде отнесен в Кох-и-Ка̀ф. Той продал дървата и после с натежало сърце поел към дома си, при жената и дъщерите си.

Той никога повече не видял птицата Хума̀.

© 2009 Лина Бакалова, превод от английски

Източник: http://bglibrary.net

Форматиране: Диан Жон, 2010

Превод от английски език: Лина Бакалова, 30.08.2009

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/18174)

Последна редакция: 2010-11-14 19:00:00