Ивайло Станиславов: Наръчник за постигане на щастието

Моето занимание драги приятели, може да се класифицира в категорията на обществено полезните дейности. Силно допринасям за развитието на човечеството и намалявам броя на самоубийствата от самотност. С това последното между другото подбивам пазара на компания Предсмъртна бележка. Изненадан съм как толкова цинична дейност, може да придобие такъв голям размах. Освен това недоумявам как компания, която зависи от изчезването на своите клиенти, може да продължава да съществува. Та аз го познавам копелето, той няма никакъв пазарен усет, но да не се отклоняваме.

Сигурен съм, че вече се питате с какво мога да бъда полезен на обществото. Вие също можете, при това без много усилия. Нека помислим заедно. Вие сте човек с не големи интелектуални възможности, но не сте тъп, не особено красив, но чаровен, имате сравнително добра фигура, но не сте Аполон, освен това сте мъж. Имате прекрасни шансове да станете общ работник или нещо също толкова престижно, освен ако не си изберете нещо благородно за вършене. В такава позиция беше и вашият скромен разказвач, до неотдавна. Работех си като помощник-смесител на варов разтвор, което преведено на нормален език означава, целодневно бъркане и носене на кофи по разни строежи, под постоянните крясъци на някакви олигофрени-майстори. С надниците които вземах, ако ми останеха някакви сили си купувах алкохол, за да отпусна малко мускулите. Това в продължение на около година, изкара най-доброто от мен. Изтощение, досада и непоносимост към строителството и всичко свързано с него се смесиха в самоубийствени пропорции. Напуснах преди да реша да се гръмна. Ако правилно успявате да следите мисълта ми, ще схванете, че смисъла е това, което ми убягваше.

Почти съм убеден, че повечето от вас са си задавали и по-фундаментални въпроси от този от какво е направен алкохола или с какви бикини днес е сладката съседка от третия етаж. А може би не, както и да е не се притеснявайте, аз също не си бях задавал, до момента, в който напуснах строежите. Но ето че и това се случи. Нещастието ми се допълваше и от факта, че нямах с кого да го споделя. Може би, ако имах нямаше да съм нещастен, както се и оказа впоследствие.

Време е да стана по-конкретен. Една вечер излязохме с моя приятел президента на Компания „Предсмъртна бележка“, която по това време правеше първи крачки, но вече имаше „стабилна“, т.е. лабилна клиентела. Циничната твар искаше да почерпи за първото спечелено в съда дело. Отидохме в един доста претенциозен и лъскав клуб. Там драги приятели, беше фантастично. Невероятни жени и прочие. В крайна сметка се спрях на една прекрасна млада дама. Когато отидох да я заговоря обаче, тя само изсумтя и ми каза да изчезвам. Не можах да повярвам, илюзиите ми разбити! Моят човек само ме потупа по рамото и ми каза, че ако имам проблем мога да отида в офиса му, той лично щял да ме обслужи, противният тип.

Нека да не се занимаваме повече с него. Това което се случи онази вечер беше повратният момент, в моята житейска кариера. Не че и преди не са ми отказвали, но предвид настоящото си състояние го приех особено болезнено. Кратката равносметка на и без това не особено съдържателния ми живот показа следната картина:

— посещения по клубове с цел неангажиращ секс: неизброими

— успехи: малобройни

— процент жени, посещаващи клубове с цел неангажиращ секс: голям

— успеваемост сред красиви жени: малък

— успеваемост сред жени с „вътрешна красота“: голям

И с невъоръжено око се вижда, очертаващата се тенденция. Вашият скромен разказвач успява сравнително лесно да завърже връзки с жени. Не съм някакъв смотльо, но обезпокоителен ми се стори факта, че процентът на красивите жени сред моите връзки е доста нисък, за сметка на не толкова красивите жени. Уважаеми мои, ето тук истината за пореден път прояви склонността си да се появява ненадейно. Ключът към моето бъдеще и начинът за неговото постигане, се криеше в ощастливяването на безбройните жени благословени от природата с вътрешна красота за сметка на външната. В повечето случаи тези жени остават анонимни, жертва на красотата на техните съпернички. Борбата за вниманието на мъжете е безмилостно жестока. Повечето от тези жени изпадат от класацията само при кратката поява на някое по-красиво същество. Това разбира се не значи, че те самите нямат качества. Тъкмо тук драги приятели са и техните предимства. Не особено привлекателният външен вид понякога може да е като липса на важно сетиво, страшно, но не фатално. Даже напротив, липсата се компенсира с натрупването на множество други качества. Това особено силно се проявява, когато нещата опрат до секс.