Ивайло Шонов - Акелдама

Тони Декстър се върна в детската стая с голям шарен кашон. На него пишеше „Акелдама“ — така се казваше новата електронна игра с виртуална реалност, която Тони си бе купил. В магазин „Мечти“ му бяха казали, че действието на играта се развива по времето на Римската империя. А Тони много обичаше игри с виртуална реалност и особено историческите.

Цяла година, без мама Фани да знае, Тони бе отделял пари от закуските си. Накрая се получи една значителна сума. Отиде в магазина за детски играчки, където продавач беше някакъв съмнителен тип с изкуствени лазерни очи…

С треперещи ръце Тони разопакова кашона. Извади от вътрешността му полиетиленов скафандър с детски размери. Без да се бави, Тони навлече скафандъра и дръпна ципа. Тактилните сензори лепнаха по цялата му кожа. Визьорите легнаха плътно върху очите. Тони включи играта и…

Намираше се сред някаква пуста планинска местност. За себе си вече знаеше, че е на дванадесет години, че се казва Йосиф бен Малахия и че е назорей 1 1 Секта отшелници юдаисти — бел.ред. …

Когато Йосиф бе дошъл на този свят, родителите му го бяха завели в Йерусалимския храм и го бяха обрекли на Бог. Така той бе свързан за цял живот с оброк за назорейство. Според закона на Моисей назореят не трябва да прави три неща: да пие вино, да стриже косата си и да вижда мъртвец. А Йосиф бе станал неволен свидетел на смъртта на родителите си, с което се бе осквернил. За да се пречисти, бе обръснал главата си до кожа.

През нея година, по волята на боговете, император беше Тит Флавий Веспасиан и в Палестина горяха пожарите на Иудейската война.

През нея година — 823-та от основаването на Вечния град — много евреи бяха предадени на меча, огъня и кръстната смърт, а други продадени в робство по четирите края на Империята. Хората бяха навикнали да гледат всякакви ужасии в тези мрачни дни, съзнанието им беше притъпено до крайност и нищо не можеше да събуди у тях чувството за човечност и състрадание.

А от небето валеше сняг. Хубав, пухкав сняг. Никога досега в Перея не се бе случвало подобно нещо. Дори за високите части на планината Моав снегът бе рядкост. За подобно природно чудо се споменаваше само във „Втора книга Царства“ — „Ванея… той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време“ (23:20).

Хората гледаха към небето и не разбираха защо след всички беди идеше и тази.

Скрит в туфите суха трева край пътя за крепостта Махерон, малкият Йосиф бен Малахия също гледаше бялото нещо, сипещо се от небето. Нещото приличаше на манната, с която Моисей бе хранил израилтяните в пустинята. Но беше студено и в устата се превръщаше на вода. Йосиф вече го бе опитал на вкус — не ставаше за ядене. А Йосиф не бе слагал храна в устата си цели четири седмици — от деня, когато римските войници избиха цялото му семейство и превърнаха родното му село в пепелище. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата Йосиф бе избегнал гибелта, но сега умираше от глад. За да го залъже, дребосъкът дъвчеше парче стар кожен колан. Усещаше как на моменти земята се завърта под краката му и губи съзнание.

Но студеният сняг валеше връз голата му глава и го свестяваше.

Откъм Кариот, по пътя за Махерон, се зададе клетка на колела, теглена от чифт волове. Взвод легионери охраняваше пътуващия затвор. Нея година подобни конвои бяха нещо обичайно за пътищата на Палестина. Всеки ден римските войници караха пленени бунтовници на смърт. Днес легионерите водеха „Кариотския разбойник“ — никой не знаеше истинското име на този зловещ старец, затова хората го наричаха така. Неговата разбойническа банда вилнееше около градчето Кариот, на източния бряг на Мъртво море. От камата на Кариотския разбойник бяха умирали не само римски войници, но и мирни евреи.

Клетката със затворника пъплеше към върха на планината Моав — там, където се намираше непристъпната крепост Махерон.

Махерон бе същата цитадела, в която тетрархът Ирод Антипа бе заточил пустинника Йоан, наречен по-късно Кръстител. По молба на красивата Саломе, Ирод бе наредил да обезглавят предтечата на Христос.

Клетката със затворника приближи. Въпреки страха си, Йосиф излезе на пътя. Гладът бе по-силен мотив. Йосиф не дочака конвоят да приближи, а тръгна право срещу него. Отдалеч започна да хленчи, да иска да яде. Легионерите забавиха ход и заеха позиции на очакване — можеше да е клопка.