Ивайло Шонов - Акелдама

— Значи ти си гръцкият лекар?

— Да — отвърна Клиострат.

— И какво искаш?

— На влизане в Махерон видях един разпънат иудеин…

— Кой от всичките, защото те много си приличат — прекъсна го грубо Симплициус. — Еднакво са подути!

— На табличката му пишеше „разбойник от Кариот“ — продължи Клиострат. — Искам тялото му.

— Твой е — отвърна Симплициус с жест, сякаш хвърля оглозган кокал на гладни кучета.

Клиострат взе папируса си и почтително се оттегли.

— Ако искаш, вземи и останалите — извика му в гръб Симплициус. — И без това няма къде да ги погребваме… — сухият му смях изпроводи Клиострат чак до външната врата.

Клиострат, робът Язон и един римски войник бяха дошли до кръста да вземат тялото на разбойника от Кариот. Язон носеше дървена стълба, а войникът — щипка за вадене на пирони. Гърбавият роб постави стълбата върху вертикалната греда на кръста и понечи да се качи, когато на земята се размърда някаква парцалива дрипа.

— Не го пипай! — чу се креслив глас и един запратен камък улучи Язон в лицето. Робът измуча и отскочи назад. Плюеше с окървавена уста избитите си предни зъби.

Парцаливата дрипа се бе превърнала в малко момченце с бръсната глава, което настръхнало повтаряше: „Не го пипайте! Не го пипайте!“

Войникът се оказа по-съобразителен и в суматохата успя да хване детето в гръб. Малкият Йосиф се мяташе и крещеше:

— Не го пипайте!… Той рече, че ще възкръсне от мъртвите… на третия ден от смъртта си…

Войникът и Клиострат вързаха Йосиф, за да не им пречи. Докато затягаха кожената връв около китките му, хирургът попита:

— Кога е умрял този? — и посочи към кръста.

— Комендантът оставя телата да гният, не ги погребва — за назидание — войникът се замисли и после добави: — Този май умря преди две седмици…

Така трябва да е било — плътта смърдеше ужасно и тялото на разбойника се бе раздуло от газовете като балон.

Язон и войникът свалиха тялото от кръста. Клиострат огледа трупа. Върху голото теме на мъртвия, сякаш жигосан, личеше отпечатък от човешка длан.

— Какво е това? — попита с изненада Клиострат.

— Когато се е разделял с тях, учителят им ги е благословил с длан върху главите им… — отвърна вързаният Йосиф. Беше се умирил и не викаше. Клиострат погледна инстинктивно към голата глава на детето, но там нямаше отпечатък.

— Кой е той? — попита хирургът.

— Не знам… — отвърна Йосиф плахо. — Хората говорят, че е най-големият звяр, когото земята някога е раждала… Че е върналият сред човеците Сатанаил… Убивал е както ваши, така и наши… Но той ме спаси. Спаси ме от глада и смъртта… За мен той е най-святият мъж на белия свят… Той е моят ангел и бог… Когато беше в затвора на крепостта, отидох под прозореца на килията му. Той ми рече, че като умре на кръста, ще възкръсне на третия ден от мъртвите… Хвърли ми през решетките нещо, написано на гръцки. Сам го е писал… Аз не мога да чета. Ако ме пуснете да си ида, ще ви го дам.

Клиострат, който внимателно слушаше разказа на момчето, прошепна:

— Дай ми го и тогава ще те пусна да си вървиш.

— Истина ли казваш? — в очите на Йосиф плаха надежда смени съмнението.

— Истина — отвърна с леден поглед хирургът.

— Ей там, под кръста, съм скрил една торба… — Йосиф посочи с очи. — Вътре е…

Клиострат отиде до указаното място. Порови и намери торба от ярешка кожа. Бръкна вътре и извади свитък, изпъстрен със ситни букви. Момчето се оказа право — беше на гръцки. Клиострат разпъна свитъка. Най-отгоре пишеше:

„Историята на Иисус от Назарет, предаде от Иуда от Кариот…“

И продължаваше:

„В онези години прокуратор на Иудея бе Понтий Пилат, а Иисус, синът на Йосиф дърводелеца от Назарет, ходеше сред хората на Галилея и ги учеше…“

Клиострат сви пергамента и го скри под хитона си.

Язон и войникът вече бяха натъпкали трупа в конопен чувал и го влачеха към каруцата. Клиострат мина покрай вързаното дете, без да го погледне.

— Ами аз? — попита с плачлив глас Йосиф. Но Клиострат не отвърна нищо, отиде до каруцата и седна на капрата до гърбавия Язон. Войникът пое към крепостта.

— Ами аз?! — извика Йосиф и се разплака.

Язон удари конете и каруцата потегли.

— Той рече, че ще възкръсне от мъртвите на третия ден… — продължаваше да крещи Йосиф от основата на кръста.

Вече трети ден Йосиф бен Малахия следваше тайно каруцата на Клиострат и Язон. Малкият назорей искаше да разбере какво двамата възнамеряват да направят с трупа на Иуда Искариотски. Бяха го оставили вързан до крепостната стена, но той успя да прегризе със зъби кожената връв около китките си. После тръгна за Александрия.