Ивайло Станиславов
Компания „Предсмъртна бележка“
Компания „Предсмъртна бележка“ се занимава предимно със смърт. По-точно с уреждането и написването на предсмъртни бележки. Не можете да си представите колко хора искат да се самоубият в даден етап от живота си. Самоубийството предполага оставянето на някаква бележка. Прави сте да смятате, че това е доста клиширано, но щом го има във филмите, защо пък не? Естествено повечето от самоубийците просто преиграват. Не им е ясно, че да се самоубиеш означава да покажеш, че все пак си бил сериозен. Нищо, че никой от тях не предполага последствията. Добре е в един момент да си кажеш, че повече не си сварен макарон, а се изправяш срещу нещо, въпреки че то не търпи да му се изправят и в крайна сметка побеждава. Така самоубиецът се превръща в бунтовник без кауза и без изгледи за успех. Все пак още никой не е притиснал смъртта в ъгъла с гол в ръката нож.
Далеч от вашия ограничен мозък е истината, че самоубийците са доста тъпи. Тръгвайки да се разделят с живота си, те не могат да спретнат една свястна предсмъртна бележка. Доста често се срещат бележки с поетичните напъни на бъдещите трупове. Поезията е глупаво нещо. Едва ли това е най-добрият начин да се изкажеш. От нея си личи, че самоубийците мисловно са се напъвали преди да си тръгнат. Сякаш ще издават книга. Това никак не е полезно за репутацията на един обитател на моргата. Не ме разбирайте погрешно, поезията сигурно е хубаво нещо, но аз я мразя. Това е защото у мен няма и капчица поетична дарба.
Трябва да ви призная нещо, преди да ме осени гениалната идея да създам компанията, за малко не станах част от лагера на гореописаните. Да, съвсем искрен съм. Това не е рекламен трик. Но след като размислих малко, реших да не скачам от 16-ия етаж, а да изкарам пари от суицидните наклонности на другите. Подло или не, това си нормален бизнес като всички други. Аз съм човекът, който улеснява вашето пътуване, туристическата агенция към отвъдното, но не аз ви продавам билета за тази дестинация. Вие сами решавате да изберете този маршрут.
След като уредих всички формалности, нямате представа колко трудно се създава компания в днешно време, дойде и първате поръчка. Тогава работех сам, т.е. сам си бях секретарка. Някакъв тип прочел обявата във вестник и дошъл да пита дали е сериозно. Разбира се, че сериозно, обяснява 0м му. Накарах го да ми „изложи проблема си“ (както казват психолозите). Опитах се да си придам по научен вид, за да може да ми се довери и да му взема парите. Обясни ми, че повече не му се живеело и просто иска да си ходи. Той беше първия клиент, на когото предложих специалната си бележка — „Чао“ — 100$. Тази бележка е доста трудна за написване, защото няма видима причина за самоубийството. Най-често тя е отегчение и досада. Моята оферта включва бонус с топли поздрави и пожелания за приятен живот.
Няма да ви разказвам за други случаи, защото не ги помня вече, но чуйте за другите ми оферти. Току виж сте се заинтересували. Бележките, с които се гордея, са от типа на яростните — С.Ш.М. (Светът е шибано място) и М.В.В.К. (Майната ви на всички вас копелета). Винаги има какво да се каже срещу света и хората. Изобилна тема общо взето. Затова и услугата е евтина. Та като стана дума за пари, нямате представа колко стиснат може да бъде един самоубиец. Той не съзнава, че му се предлага да си отиде с гръм и трясък (според настроението си). Алчността е порок, мили мои. Нека си го кажем, цената, която поставям, е направо мизерна в сравнение с услугата, която предлагам. Да не говорим, че работя в сферата на интелектуалния труд. Така че, идвайки при мен, ще се наложи да платите, но ще получите качествен продукт. Не се замисляйте много, и без това повече няма да ви трябват пари.
Добре, извинявайте за отлонението, но то беше необходимо. Последният тип бележка е „В.Е.С.М.“ (Вината е само моя). Точно този тип нещастници винаги съм ненавиждал — самосъжалителни, мекушави. Случва им се нещо съвсем обикновено, например скъсват с приятелката си, но последствията са разрушителни за тях. Съвсем буквално. Когато пиша такава бележка, направо давам нова дефиниция на думата сърцераздирателност. Първата ми секретарка се скъсваше от рев, докато ги четеше, а аз очевидно съм опериран от сърце.
След като работата потръгна, един адвокат ме посъветва да преобразувам компанията в дружество с ограничена отговорност. Все пак, както казах и по-рано аз само улеснявам прилагането на вече взетото решение при това по много косвен начин.
Читать дальше