Джоана Хайнс - Птицата убийца

— Хм. А защо спря?

— Почивам си.

Ъгълчетата на устата й се извиха нагоре в усмивка, подобна на неговата, когато пак я целуна. Устните й бяха изненадващо меки.

— Дай да пропуснем почивките, какво ще кажеш? — попита тя следващия път, когато той се дръпна.

— Щом настояваш.

— Настоявам.

След малко се върнаха в Гъл Котидж. Не забелязаха кога отново заваля, наистина.

Напрежението в Съд номер две беше осезаемо. В залата нямаше мухи, та да бръмват, но човек можеше да чуе и най-малкото проскърцване и тътренето на обувките на съдебните заседатели, докато влизаха и заемаха местата си. Повечето изглеждаха истински изплашени от тежестта на решението, до което бяха стигнали заедно след два дни.

Мик изучаваше лицата им, търсеше знак за това каква е присъдата им. Изражението на чорлавата жена, която беше набелязал като най-враждебно настроена към Грейс Хобдън, беше изненадващо нежно. Дали това значеше, че е станало, както тя е искала, и са решили да я осъдят, или че е била спечелена от аргументите на останалите и сега виждаше обвиняемата в по-оправдателна светлина? Не можеше да каже. Напрежението го беше победило и той седеше, затаил дъх.

До него Раф седеше безстрастен като Буда. Като се имаше предвид сътресението, което беше преживял през последния месец и половина, самоконтролът му в този и в други случаи беше забележителен.

Даяна Хаус беше обвинена в две убийства. Беше й отказана гаранция, така че повече от месец и половина трябваше да живее в ужаса на ареста. Раф един-два пъти беше споменал, че тя все едно се разпадала от шока. Отричала всичко, казвала, че не разбира какво става, и че била на успокоителни. Понякога си мислела, че си е вкъщи. Мик се питаше дали Раф не насърчава този образ на будещата съжаление сенилна старица — защитата на Пиночет беше вършила работа преди и може би щеше да е най-добрият шанс на майка му да завърши живота си на свобода.

Когато новината за ареста й стана публична, Раф незабавно предложи да се оттегли от кантората. Личната му трагедия не трябваше да се превръща в скандал за колегите му. Те му предложиха да си вземе половин година отпуска. Да изчака и да види, да кротува и да действа според случая. Раф отказа. Наистина щял да се оттегли, но ако искали да остане — а той печелеше най-много в кантората, както знаеха всички — щял да настоява да продължи да работи и очаквал пълната им подкрепа. Беше или сила, или слабост — нямаше среден вариант. Щеше да се откаже или да продължи, но нямаше да седи със скръстени ръце и да чака други да решат съдбата му. Дърмът спокойно поговори с много от старшите адвокати и Раф продължи да работи.

Беше преизпълнен с енергия и удоволствие от битката повече от всякога. Мик беше впечатлен от това как Раф залага на карта своето бъдеще… но да залага бъдещето на Грейс Хобдън беше различно. Противно на възприетите практики Раф беше настоял да заложи всичко на обвинението в убийство, да пледира за законно убийство. Дори споменаването на непредумишлено убийство вследствие на провокация или невменяемост щеше да бъде от полза за обвинението. Мик, който вече имаше договор с кантората, спори с него дълго и пламенно, но Раф не отстъпи. И сега, когато журито се връщаше, Грейс можеше да очаква или доживотна присъда, или свобода. Нямаше среден вариант. Според Мик Раф май обичаше нещата да стоят така.

Критичното отношение на Мик към Раф беше смекчено донякъде от брилянтната му заключителна реч. Беше решил да не представя Грейс като жертва, насилвана от мъжа си и изгубила разсъдъка си след години тормоз. Нито пък — твърдеше Раф — била действала в момент на умопомрачение. Но, когато Грейс забила ножа и сърцето на спящия си съпруг, това било напълно рационално действие, предизвикано от суровата логика на положението й. Нейното и това на децата й. Предвид обстоятелствата, в които се е намирала: чакала е дете от друг, канела се е да изостави съпруг насилник заради грижовен мъж. Но Пол Хобдън на няколко пъти й доказвал, че ако го изостави, това ще е последното, което що направи. Бил изрязал статии от вестници за мъже, които убивали жените и децата си, а после и самите себе си — и ги закачил на хладилника. И то — тази подробност предизвика видими тръпки у някои членове на журито — избрал магнити за хладилник с телетъбитата, за да изложи на показ ужасяващите картини на избити семейства.

Около Великден, когато бременността й започвала да личи, Грейс била изправена пред невъзможна дилема. Можела да остане с Пол Хобдън или да го напусне и да вземе децата. И в двата случая рискувала не само своя живот, но и този на трите си невинни дечица. (Тук Раф се подхлъзна и почна да говори за двете невинни дечица на Грейс, но Мик му написа бележка и той веднага поправи грешката си.) Дори да имало само двайсет процента вероятност Пол Хобдън да изпълни зловещата си заплаха — а в ума си Грейс знаела, че шансовете са много по-високи, — коя майка би позволила такава смъртна присъда да виси над главите на собствените й деца?