Джоана Хайнс - Птицата убийца

Той се ухили и започна да напъхва ризата в дънните си.

— Тя откърти — каза. — Ти намери ли каквото търсеше?

— Ако бях, вече щях да съм си отишла.

— Кажи ми какво е и ще ти помогна.

— И защо?

Мик всъщност си задаваше същия въпрос. Натрапницата, която твърдеше, че е дъщеря на Кърстен Уолър и която беше прекарала смешно много време затворена в кабинета на Раф Хаус, беше дружелюбна като кактус. Явно беше любопитство. Трябваше да има обяснение защо това кльощаво момиче с къса тъмна коса и боси крака се е промъкнало в къщата на Раф, докато той се занимаваше с дело за измама в Бейзъл.

— Подозрителна си, а? Почти като човек с нечиста съвест. Май повярвах на историята ти малко прибързано и все пак ще трябва да поговоря с Раф. Винаги ли си носиш чук?

— Не е твоя работа.

— Вече е моя.

— Сериозно? Обаче, когато Раф се върне от Бейзъл и те намери тук в седем сутринта плюс — тя кимна към гостната, където дрехите на Лола бяха разпилени по големия бял диван, — всичко това, може и на теб да ти се наложи да даваш обяснения.

— Мамка му. — Мик се ухили. — Ти ще гарантираш за мен, нали? Аз просто я изпратих дотук след едно парти. Не беше в състояние да се оправи сама.

— Да бе. — Кактусът си погледна часовника. — И ти трябваше цял час да й помогнеш да се качи по стълбите?

— Ами… доста са стръмни.

— Раф може да не види нещата така.

— Хм. Май сме в безизходица. — Мик се забавляваше. Ситуацията допадаше на чувството му за абсурд. — И какво трябва да направим според теб?

— Ти прави какво искаш. Аз си тръгвам.

— И аз ще отлитам.

— Не и с мен.

Мик не беше свикнал на такава враждебност. Като цяло хората го харесваха.

— Ти винаги ли си толкова недружелюбна? — попита я. — Кажи ми какво търсиш и ще ти помогна.

Тя се поколеба, изглеждаше почти готова да приеме предложението му за помощ. Съмваше се бързо и в този миг на колебание Мик видя несигурността и болката, които прозираха под враждебността й. За момент наистина искаше да й помогне.

Моментът отмина.

Тя промърмори — повече на себе си, отколкото на него:

— Този мръсник сигурно го е унищожил. — Обу си маратонките и метна раницата на рамо. В градината вече пееха птици.

— Няма да кажа нищо на Раф — каза той.

— Има си хас.

И с тези думи тръгна към входната врата, излезе и я тръшна.

В августовската жега в съда беше претъпкано и задушно. Сам седеше до баща си Дейви Бозуин и една набита жена с лимоненожълт костюм с воланчета. Раф предположи, че тя е настоящата съпруга на Дейви — Линда. Беше се наложило и Раф да дойде тази сутрин. Когато Кърстен умря, двамата все още бяха женени, въпреки че живееха разделени. Нямаше как да остане настрана от разследването. Сам беше облечена в тъмна рокля и отгоре носеше риза, вързана хлабаво на кръста. С подстриганата си черна коса и изпити черти изглеждаше ужасяващо малка и беззащитна. Спомни си я преди година, грееща и изпълнена с енергия. Тогава беше красива. На Раф му се искаше Сам да беше отказала да присъства, но като знаеше колко е упорита и как никога не клинчи от неприятните задължения, не беше изненадан, че е тук. Беше много неприятно, че онази история с Лола и ключовете беше вбила клин между тях. Но може би такъв клин все някога щеше да е неизбежен.

Много от корнуолските приятели на Кърстен също бяха тук, включително Джуди Сондърс, собственичката на вилата, в която беше умряла Кърстен, и фермерите, които живееха най-близо. Доктор Райли, коронерът 1 — имаше излъчването на доброжелателен авторитет като строга, но справедлива училищна директорка — представи случая. Последваха показания от полицаите, повикани след откриването на тялото, от лекаря, констатирал смъртта, и от Анди Борлейз, местния електротехник, който бе работил за Джуди Сондърс във вилата. Той каза, че електрическата инсталация не отговаряла на съвременните стандарти, но подчерта, че не е и технически незаконна. Имаше и снимки. Повечето — снимките на вилата и на банята, в която бяха открили трупа на Кърстен — ги пуснаха да обиколят залата. Тези, които показваха голото тяло на Кърстен, провесено през ръба на ваната, в която беше намерила ужасната си смърт, се предаваха „дискретно“ между коронера, длъжностното лице и преките свидетели, които първи бяха стигнали мястото на самоубийството.

Раф гледаше Сам и знаеше, че тя сигурно извиква картината във въображението си. Искаше му се да може да я защити.

Именно той й съобщи ужасната вест в жаркия ден, когато бяха намерили трупа на Кърстен. Отиде в апартамента й и веднага тръгнаха за Корнуол. Пътуваха мълчаливо, но тогава връзката помежду им все още беше достатъчно силна и думите бяха излишни. Тя сигурно знаеше колко тъгува и той. Надеждата, че с Кърстен може да се съберат отново, всъщност никога не го беше напускала.