Джоана Хайнс - Птицата убийца

Тревър каза на Сам:

— Не мога да повярвам обаче, че е унищожила дневника си. Не би го направила. Само да знаехме какво е било в ума й, когато, когато… — Поредното изречение увисна във въздуха. — Преди да умре — нескопосано завърши той.

— Със Сам го търсихме — каза Раф. — Ако имаше дневник, щяхме да го видим. Тя нямаше кой знае колко вещи във вилата.

— Дневникът й не беше единственото, което не успяхме да намерим — каза Сам.

Тревър въздъхна.

— Просто не разбирам.

— Защо? — попита Джони. — Какво друго липсваше?

— Едно стихотворение — каза Тревър. — Щеше да е главното стихотворение в следващата й книга.

— И него ли е унищожила? — попита Джони.

— Сигурно — каза Раф. — Не го намерихме.

— Видях част от него — каза Тревър. — Още не беше завършено. Но не ми позволи да го задържа. Сигурно е унищожила единствения екземпляр.

— Господи, това е ужасно — каза Джони. Мириам мушна ръка под неговата и той небрежно я погали.

— Знаеш ли как се казва стихотворението? — попита Сам. И когато никой не отговори, каза тихо. — „Птицата убийца“.

Настъпи мълчание.

— Всъщност доста мрачно.

„Мрачно — помисли си Сам — или вещаещо?“

— Птицата убийца — каза Джони някак предпазливо. — За какво ли е било?

— И аз се чудя — каза Сам.

В настъпилата тишина всички чуха как входната врата се отвори и затвори, чуха и стъпки, които прекосиха антрето. На прага застана млада жена, едва ли много по-голяма от Сам. Изглеждаше като слязла от страниците на списание „Хелоу“: права руса коса, плътни лъскави устни и невъзможно дълги крака.

— Подраних ли? Бавих се, колкото можах.

Тогава Сам видя Лола за първи път. Знаеше, че Раф има приятелка, всъщност то се очакваше. Винаги беше мразил да е сам и беше имал много жени, откакто Кърстен беше заминала миналия октомври. Но въпреки това Сам се шокира от появата й в този момент, когато Кърстен все още някак присъстваше в стаята. И не беше единствената. Надигна се вълна от неудобство.

А Раф каза:

— Лола, не очаквах да се върнеш толкова рано.

— Е, дойдох. Няма ли да ми предложите нещо за пиене?

Тя влезе и Раф я представи. Лола изглеждаше отегчена, нямаше търпение всички да си тръгнат. Ефектът й върху Джони и Тревър беше незабавен. Двамата мигом скочиха на крака в желанието си да й налеят питие, да й направят място, да й се представят. Лола притежаваше онази концентрирана сексуалност, която може да превърне група опечалени мъже на средна възраст в разгонени котараци. Докато се навеждаше, за да й запали цигарата, Джони хвърли на Раф одобрителен поглед, който сякаш казваше „Браво на теб!“. Кърстен, която по някакъв начин беше присъствала в стаята, докато говореха за нея, се плъзна в сенките.

Сам се изправи и каза:

— Трябва да тръгвам.

— Ти оправи ли се с ключовете? — обърна се Лола към Раф. Все още не беше обърнала никакво внимание на Сам.

— Лола — каза Раф, — не мисля, че моментът е подходящ.

— Ключовете ли? — попита Сам.

— Да — спокойно каза Лола, с очи, вперени в Раф. — След като тази къща повече не е твоя, не е редно да имаш ключове. Никой друг няма.

Сам се поколеба, оставяше на Раф време да се намеси. Той изглеждаше нещастен и засрамен, но не срещна погледа й и не каза нищо.

— Раф? — каза Лола.

— Може да ми ги върнеш и по-късно — каза той.

„Жестоко — помисли си Сам. — Значи без повече преструвки“.

— Мога и сега. — Бръкна в чантата си, извади ключодържателя си и свали двата ключа. — Вземи си тъпите ключове.

Остави ги на стъклената маса.

— Сам — каза Раф, — няма нужда да преиграваш.

— Майната ти! Всъщност съм направо самото спокойствие.

— О — обади се Даяна, която мразеше всякакви конфликти и винаги бързаше да ги заглади с нежно връщане към нормалното. — Не знам за вас, но аз съм доста гладна.

— Ще направя бъркани яйца — каза Раф. — Сам, ще останеш да хапнеш, нали? Има и пушена сьомга.

— Не, благодаря. — Вече беше стигнала до вратата към антрето. — Щом като това вече не е моя къща, просто ще си събера каквото е останало.

Раф я настигна на стълбите.

— Сам, моля те. Не искам да се караме. Знаеш, че винаги си добре дошла тук. Просто първо трябва да ми се обаждаш. Съжалявам заради Лола, но… ами, в момента нещата са малко деликатни.

— Деликатни? — Сам едва не се изсмя. — Неподходяща дума, Раф.

— Знаеш какво имам предвид.

— Не ми пука какво имаш предвид.

И изтича на втория етаж, където преди беше нейната спалня, и извади изпод леглото една кутия.