Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Беше очаквал тя да положи уста върху неговата, да го възбуди с докосването си. Сега, когато беше в собственото си легло, и имаше контрол над любенето им, щеше на драго сърце да приеме един страстен ход от нейна страна, щеше да реагира на аванс. Но за негова изненада тя се наведе и го целуна по челото, нежно, както майка целува болно дете.

— Лека нощ — каза тя меко. — Лека нощ, скъпи мой. Наспи се добре. Знам, че на сутринта ще си по-добре.

С тези думи тя си тръгна, затваряйки тихо вратата зад себе си.

Докато отпиваше от чая, а после се облягаше на възглавниците и се унасяше в сън, Трой разбра малко по-добре защо бракът на Изобел беше такава радост за съпруга й и такъв извор на печал и умора за нея.

След онази нощ Трой не искаше да остави Изобел да се прибере вкъщи при Филип сама. Имаше лошо предчувствие за връщането й в къщата, която като че ли сега се управляваше от Филип, от госпожа М. и от постоянния гост Мъри, строителят на басейни. Наглеждаше я как приготвя куфара си в събота сутринта в хотелската стая, като следеше през цялото време за неща, които бяха дошли от живота на Зелда и не биваше да се връщат в къщата в Кент.

— Трябва да бъдеш като шпионин — напомни й Трой, като се спусна върху чифт бродирани кюлоти и ги дръпна в куфара си. — Абсолютно никаква връзка между единия и другия живот.

— Може да съм си ги купила сама — оплака се Изобел, гледайки със съжаление как изчезват.

— Би могла, но не си — каза Трой. — Те са на Зелда и ти го знаеш. Всеки, който те познава добре, би се усетил, че си купуваш разни неща, че харчиш повече пари за себе си. Не можеш да оставяш такива улики, Изобел, трябва да имаш два напълно различни живота.

Тя кимна и неохотно му предаде шише масло за вана за ароматерапия.

— Не би ли си купила това? — попита той. Струваше малко повече от пет лири за едно голямо шише. Знаеше, че тя обича мириса и млечния цвят на водата във ваната.

— Не — каза Изобел кратко. — Не бих си купила нещо такова.

— В такъв случай какво използваш във ваната си у дома? — попита той.

Тя извърна поглед от него, сякаш признанието щеше по някакъв начин да я посрами.

— Филип има соли за вана с магнезиев сулфат, заради състоянието си — каза тя. — Все забравям да си купя мои. Използвам неговите.

Трой се поколеба, изкушен да й върне маслото, да я подтикне да се поглези още малко. Но се спря. Измамата трябваше да е на първо място, преди всичко друго.

— Нещо друго за опаковане? — попита той хладно.

— Това е — отвърна тя.

Останаха делови, докато напускаха хотела. Изобел, която беше пристигнала като Зелда, напусна хотела бързо, прекосявайки фоайето в безличните дрехи на Изобел. Никой не забеляла застаряващата жена в тъмния костюм. Никой никога не забелязваше Изобел Латимър. Единствено когато бе облечена в прекрасните дрехи на Зелда, хората обръщаха глави след нея. Единствено когато разиграваше мелодраматичната роля на Зелда, привличаше внимание. Отидоха с такси до гарата, а после се качиха на влака.

Когато потеглиха обратно към Лондон, Трой се върна към въпроса за прибирането на Изобел у дома и за онова, което можеше да открие там. Тревожеше го представителят на фирмата за строителство на басейни.

— Обзалагам се, че смята да сложи поне петдесет процента надценка — каза Трой подозрително. — Бас ловя, че е някой наистина хитър търговец. Не подписвай нищо, без първо да го дадеш на адвокат да го погледне, Изобел, става ли?

Пътуваха в първа класа, сами в купето. Изобел, чиято кестенява коса бе прибрана спретнато на тила, облечена в семплия си тъмносин костюм, наблюдаваше пейзажа, преминаващ пред прозореца на влака.

— Няма — каза тя несигурно. — Обожавам влаковете, а ти? Мисля, че са толкова ужасно очарователни.

— Да — каза Трой. — Но говорехме за човека с басейна.

Сивите очи на Изобел блеснаха за миг, отправени към него.

— Не — каза тя. — Ти говореше за човека с басейна, а аз сменях темата.

— Този човек ме безпокои — обясни Трой.

— Сигурна съм, че е напълно безобиден.

— Ако е продал на Филип закрит басейн с плъзгащ се покрив и прозорци, джакузи, сауна, и покрит пасаж от къщата, значи не е безобиден. Той е лукав търговец, а аз се опитвам да си свърша работата и да предпазя клиентката си.

Тя кимна.

— Знам, че се опитваш. Но не става дума само за пари и договори.

— Това е най-важното.

Изобел поклати глава.

— Не и за мен. Най-важното е, че Филип откри нещо, на което наистина се наслаждава, нещо, което му създаде хоби и интерес и го накара да се почувства по-жизнен, отколкото е бил от години насам. Това струва много. Нямаш представа колко много.