Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел прехвърли отворените плюсове и спря поглед на две покани: една за парти по случай представяне на книга от едно малко издателство, една — да говори на литературен обяд. Имаше писмо от офиса на Трой с приложени към него няколко подбрани рецензии за роман на Изобел Латимър, който неотдавна беше издаден в Америка. Изобел ги прочете бързо. Бяха еднакво хладни. В Америка творчеството на Изобел беше познато като идейно, философско и ненужно усложнено. Сега критиците единодушно се оплакваха, че нейните истории не се занимават с грижите на обикновените читатели, а описват свят, който отдавна е изчезнал. Изобел кимна. Американските й издатели, които приемаха книгите й от близо двайсет години, бяха купили неохотно последния й роман и бяха намалили хонорарите си. Смяташе за много вероятно да не искат занапред да публикуват нищо друго, което би написала. Дори в най-добрите времена английските романи трудно намираха пазар в Съединените щати. Английските романи за скрупулите на принадлежащите към средната класа герои на средна възраст бяха станали почти непродаваеми.

Филип подаде глава през вратата.

— Обядът е готов.

Изобел кимна и се надигна от стола си.

— Видях рецензиите от американските вестници — каза Филип, докато заемаше мястото си на масата. Мъри седна срещу него на мястото, което обикновено беше на Изобел. Изобел се настани от другата страна на масата, чувствайки се изключена от компанията. — Това наистина доказва, че Америка затъпява. Те просто не разбират какво четат.

Госпожа М. донесе от фурната съблазнителен на вид пай със златиста украсена коричка.

— А какво е това? — запита весело Мъри.

— Някой спомена, че обожава пай със стек и бъбреци — каза госпожа М. — Някой намекваше през цялото време вчера.

Мъри й намигна.

— Предполагам, че не бихте обмислили да се омъжите за мен? — попита той.

— Правилно предполагате — каза тя лукаво. Отиде отново до печката „Ага“ и се върна с купа грах, а после, още по-изненадващо, с купа хрупкави пържени картофи.

Изобел погледна Филип с безмълвно удивление.

— Купихме този страхотен уред — каза той. — Фритюрник. Прави пържените картофи точно както в заведение за риба и картофки. Мъри го предложи.

— И освен това ти издействах отстъпка в цената — напомни му Мъри, като подаде пая на Изобел. Тя си отряза малка порция и му подаде обратно блюдото.

— Да! Трябваше да го чуеш! — Филип се изкиска. — Според него фритюрниците направо са завладели пазара. Кой ще яде пържена храна в наши дни, когато всички сме толкова загрижени за здравето си? Кой ще почиства фритюрник, пълен с мръсно олио? Докато приключи, онзи човек на практика ни умоляваше да го отървем от това нещо.

— Е, пържената храна наистина не е много полезна, нали? — попита Изобел, като се опита да придаде ведър тон на гласа си, а коментарът й да прозвучи просто като въпрос.

Мъри насочи ведрата си усмивка към нея.

— Дядо ми вечеряше с риба и пържени картофи през всеки ден от живота си и почина на стогодишна възраст — каза той. — Разполагам с поздравителната телеграма, която му изпрати кралицата, за да го докажа. Не обръщам внимание на всички тези здравни предупреждения. Струва ми се, че дори да следваш всички съвети, пак умираш на същата възраст, просто ти се струва, че си живял двеста години!

Той се засмя на собствената си шега и си сипа пържени картофи и грах.

— Опитай малко — настоя Филип пред Изобел. — Ще останеш впечатлена.

Изобел сложи няколко пържени картофа в чинията си и подаде купата на Филип. Сега разбра източника на слабия, топъл мирис, който витаеше в кухнята: беше миризмата от горещото олио във фритюрника. Неприятна миризма, съвсем различна от горещия полъх от заведение за риба и чипс, подправен с лекия дъх на оцет. Това беше мирис, който сякаш вече бе застоял. Изобел си представи как вонята се просмуква в карираните памучни завеси на кухненските прозорци, мазна, топла, летлива. Опита един пържен картоф.

— Какво ти казах? — запита Филип тържествуващо.

— Много са добри — потвърди тя. — Ужасно вкусни.

Двамата мъже й се усмихнаха сияйно.

— Но от тях се пълнее страхотно — отбеляза Изобел.

— Не е нужно да се тревожите за това — каза Мъри весело. — Красива жена като вас.

— Мислех повече за артериите си, отколкото за фигурата — отвърна Изобел хладно.

Той й се ухили.

— Говорят много глупости за здравето — каза. — Какво беше? Не може да се ядат варени яйца заради салмонелата? После сигурно ще кажат, че не може да се ядат котлети? Казвам на Филип да не се тревожи за това. Половината от проблема е само в ума. Ако не се тревожиш за нещо, то никога няма да се случи.