Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Още не — каза Изобел. — Но е неумолимо чаровен.

— Неумолимо? — поиска да се увери Трой. — Това ми звучи като около четирийсет хиляди.

— Повече — каза Изобел. — Думи нямам да ти опиша колко е чаровен.

— Кажи „не“ — напомни й Трой. — Не забравяй, че трябва да казваш „не“.

— Ще го направя — каза Изобел. — Но Филип е възроден. Сякаш е друг човек. Ще трябва да направим нещо. Дори да е в много по-малък мащаб.

Настъпи мълчание, докато Трой обмисляше думите й.

— Предполагам, че ако се стигне до най-лошото, винаги би могла да напишеш още един роман под името на Зелда Виър — продължение.

— Мислиш ли, че ще искат продължение?

— Ако влезе в класациите — каза той кратко. — Ако се нареди в списъка на бестселърите тази седмица, тогава много бързо ще поискат продължение.

— Мислиш ли, че може да бъде бестселър? — попита Изобел. Изпита силно вълнение. — Знаеш ли, че никога не съм имала книга, която да е стигала по-високо от петдесето място.

— Продажбите в книжарниците са доста добри — каза той. — В момента имам цифрите пред мен. Ако успяват да продават бройките, които са поръчали, тогава може и да имаш шанс.

— Толкова много ми се иска — промълви Изобел.

Настъпи мълчание.

— Когато казваш това, някак съвсем не мисля за списъци на бестселъри — прошепна Трой.

Изобел откри, че беше затаила дъх за момент.

— За какво мислиш? — попита тя предизвикателно.

— Мисля за теб, и мен, и Зелда, както бяхме през онази първа нощ, първата нощ в Нюкасъл.

Изобел бавно издиша.

— Беше… необикновено. Никога не съм изпитвала нищо… никога не съм била… Това е като друг свят. Оттук ми се струва като друга вселена.

Отново замълчаха.

— По-добре да вървя — каза Изобел неохотно.

— Не подписвай нищо, без да се погрижиш да е прегледано от адвокат. Изпрати ми го с куриер, ще накарам нашия адвокат да го погледне.

— Добре — каза тя.

— Обещай — настоя Трой. — Обещай, че няма да се подпишеш върху пунктираната линия или дори да дадеш съгласие, докато не разберем какво означава написаното със ситен шрифт.

— Обещавам — каза тя послушно. Изпита прекрасно усещане, че е силно, пламенно закриляна.

— Добре тогава — каза той неохотно. — Дочуване.

— Дочуване — прошепна Изобел. — Дочуване. — Телефонът щракна, когато той остави слушалката от своя край на линията. — Любов моя — изрече тя през съскането на статичното електричество.

Филип подаде глава през вратата.

— Помислих си, че няма да искаш десерт — каза той. — Госпожа М. ни направи пудинг с хляб и масло.

От кухнята се чу изблик на смях: пудингът с хляб и масло очевидно беше някаква тяхна „вътрешна“ шега.

— Не — каза Изобел. Стана бързо от стола си, сякаш самата й поза можеше да издаде, че е говорила по телефона с любовника си. — Но бих искала малко кафе.

Върна се в кухнята, чувствайки се като пришълец в собствената си къща. Сега кухнята беше топла и ухаеше сладко на захар и индийско орехче. Мъри се беше облегнал назад в стола си, който беше избутан от масата. Току-що беше довършил голяма купа пудинг от хляб с масло и на грейналото му в широка усмивка лице се бе изписал израз на заситена лакомия. Лицето на Филип, седнал до него, също бе порозовяло от доволство. Госпожа М., която разчистваше съдовете от масата, също беше различна, излъчваше нещо като момичешко кокетство. Доставяше й удоволствие да готви за тези двама мъже, наслаждаваше се на преувеличените им комплименти и на закачливите им подмятания. Къщата, по-рано толкова тиха и толкова сдържана, сега беше далеч по-весела, по-шумна. Това вече не беше къщата на преуморена жена и съпруг инвалид. Беше къща, пълна с шумния грубоват смях на двама весели мъже.

На Изобел тази промяна изобщо не й харесваше.

След като мъжете приключиха с обяда, завършен с кафе и дори бренди, и който се стори на Изобел по-дълъг от всички обеди, които беше изяла на тази маса преди, те настояха да я изведат да й покажат обора и очертанията на бъдещия плувен басейн, маркирани на пода, преди да обсъдят приблизителната цена. Изобел изпитваше лекото съмнение, че тази програма е планирана между тях и че според тях най-успешната техника за подсигуряване на съгласието й би била първо да запленят въображението й и едва по-късно да й представят стряскащите разноски. Тя не възразяваше Мъри да се държи по такъв начин, тъй като той беше явно напорист и успял търговец; но се чувстваше ужасно предадена от факта, че Филип заговорничи с друг мъж, за да я убеди да предприеме определени действия. Филип винаги беше прям с нея по отношение на желанията си; когато си вземаше банкноти от буркана с парите за домакинството, това беше директен и прост акт. Тя имаше чувството, че тази замислена подготовка беше унизителна и за двамата.