Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

А в полунощ, когато се преместиха от пода до софата в леглото на Изобел, той си получи наградата. Полузаспала, повдигайки завивките, за да се плъзне вътре и трепереща от внезапния хладен допир на чаршафите, тя хвърли поглед към него и сънливата й усмивка беше по-радостна от цялата изрисувана красота на Зелда.

Изобел се събуди рано, давайки си сметка, че Трой все още беше до нея. Предпазливо обърна глава на възглавницата и се вгледа в спящото му лице. Русата му брада беше набола, сънят беше изгладил бръчките от лицето му. Изглеждаше млад и миловиден. Искаше й се да го събуди с целувка, искаше й се да докосне топлото му, крехко тяло, но остана от своята страна на леглото: помисли си, че той има нужда от сън и че една добра любовница би пазила покоя му.

Чувстваше се лепкава и уморена след любенето, изпитваше възхитителна чувствена лекота, каквато не бе познавала никога преди. Винаги преди присъствието на Зелда се беше явявало като пречка към интимността между Трой и Изобел, както и единственият им път за връзка. Сега Изобел беше насаме с Трой и можеше да почувства собственото си желание към него. За пръв път знаеше, че той беше избрал нея, без параван, без посредничество. Вярваше, че сега Трой искаше нея. Сега бяха наистина любовници. Усмихна се и го докосна леко по бузата, все така внимавайки да не го събуди. Помисли си, че това беше нейният любовник. Това беше началото на любовна афера. Кой знаеше къде можеше да я отведе тя? Не можеше да я отведе далече от предаността й към Филип, нищо не можеше да я освободи от нейния дълг към съпруга й. Но Трой знаеше това. В един неповторим, чудодеен миг Трой, разбрал всичко, въпреки това беше избрал да я обича, въпреки това беше избрал да я повали на пода, да я повдигне на леглото.

До нея Трой се размърда и отвори очи. Шокирано срещна спокойния, любящ поглед на Изобел, запита се от колко ли време е будна и се взира в лицето му. Изпита силно смущение и дълбоко осъзнаване, че отношенията им бяха станали едновременно по-интимни и далеч по-трудни.

— Напълно будна? — каза той ведро. — И изглеждаш чудесно. Ще ти приготвя чаша чай, докато си вземеш душ. Днес ни предстои още един натоварен ден.

Измъкна се от леглото, без да я докосва, избягвайки изненадания й поглед. Докато пълнеше чайника и го включваше, хвърли поглед назад към леглото. За негово облекчение тя ставаше, придърпвайки подплатения халат около несъвършената си голота. Той й прати въздушна целувка.

— Нов ден, нов долар — каза бодро. — Ще отскоча до стаята си да взема душ.

Взеха влака за Бирмингам след интервю в местно радио, и се регистрираха в поредния хотел. Трой беше внимателен с Изобел, загрижен за удобството й. Изобел, под шлема на косата на Зелда и зад маската на грима й, се чувстваше обичана, чувстваше се обгрижвана, разбрана, призната, дори докато носеше маскировката си, дори докато той я мамеше.

В Бирмингам се нахраниха в трапезарията на хотела и Трой придружи Изобел до вратата й след вечеря. Тя осъзна, че той възнамеряваше да се прибере в собствената си стая едва когато той се отдръпна от отворената врата.

— Няма ли да спиш тук? — попита тя дръзко.

Той поклати глава. Досега не знаеше как да се подготви за това предизвикателство, макар да бе знаел, че то ще дойде. Отговорът му хрумна в момента.

— Толкова съжалявам, любов моя — каза мило. — Имам такова ужасно главоболие тази вечер. Понякога получавам пристъпи на мигрена, знаеш ли.

По лицето й моментално се изписа нежност.

— О, трябваше да кажеш! Никога нямаше да те задържа на вечеря.

— Исках да бъда с теб — възрази той.

— Не, не — каза тя. — Отивай право в леглото. Имаш ли някакво лекарство, което да вземеш?

— Да. Ще се оправя.

— Да ти приготвя ли чаша чай? Би ли искал чаша чай, когато си легнеш?

Трой почувства възхитителното изкушение на хипохондрията.

— Не бих искал да ти създавам грижи.

Тя сияеше.

— Никакви грижи. Лягай си, а аз ще дойда след пет минути и ще ти донеса чаша чай.

Трой си позволи да придобие отпаднал вид.

— Би било прекрасно.

Тръгна надолу по коридора и влезе в стаята си. Разсъблече се бързо и си облече пижамата. Скочи леко в леглото, когато вратата се отвори и Изобел влезе в стаята с чаша чай в ръка.

— Заповядай — каза тя нежно. Остави чашата на нощната му масичка и се наведе над леглото да го погали по челото. — Имаш ли си всичко необходимо?

— Всичко — каза той със сладък глас. — Освен целувка за лека нощ.