Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Хранеха се мълчаливо. Трой наля на Изобел по-голямата част от бутилката с вино.

— Какво става? — попита той, не особено въодушевен при мисълта за разговора, който трябваше да последва.

— Става дума за Филип — каза тя изненадващо.

Трой, който беше очаквал оплакване заради излизането си като Зелда, скри изненадата си.

— Мислех, че този нов замисъл за басейна е нещо мимолетно — каза тя. — Но той се запалва все повече и повече. Сега говори за електрически прозорци за покрива и стъклена южна стена. Не съм сигурна, че можем да си го позволим.

Трой кимна:

— Колко?

— Не каза. Но в общи линии говорим за нова постройка, ако ще има нов покрив и нова стена, нали? А после изкопаването на басейна, и цялото оборудване. Той говори за филтри и помпи, и отопление.

Трой кимна.

— Звучи скъпо.

— И наистина ще бъде според мен.

— Открихме офшорната сметка с твоите сто и петдесет хиляди лири, а после при публикуването на книгата с твърди корици ще има още сто хиляди лири, така че тази сума би трябвало да постъпи в сметката този месец. Можеш да изтеглиш оттам каквото ти е нужно. След това обаче няма да има нищо в продължение на година, считано от този момент, до публикуването на книгата с меки корици — припомни й Трой. — Това обаче е четвърт милион само през тази година, и малко по-малко от сто хиляди, които ще постъпят в сметката догодина. С тази сума би трябвало да можеш да купиш един-два басейна.

Напрегнатото изражение на Изобел се разведри.

— Да, държа се глупаво. Спечелих цяло състояние, нали? Достатъчно за всичко, което може да поискаме — тя хвърли поглед към Трой. — Много съм ти признателна. Нямах намерение да се оплаквам.

Той импулсивно стана от масата и протегна ръка към нея. Придърпа я да седне на софата до него. Изобел, стоплена от нежността му, се настани в сгъвката на ръката му и приятелски облегна глава на рамото му.

— Откъде му хрумват тези големи идеи? — попита Трой. — Би трябвало да знае, че не можете да си позволите и половината от това? Освен ако… о, Изобел, казала ли си му за Зелда и нейните аванси?

— Не! — възкликна тя. — Не! Категорично не. Работата не е в това, че очаква да имаме много пари. Казах му, че съм спечелила добре от последния роман, за да обясня, че имаме достатъчно за малък плувен басейн. Той толкова много го искаше, и аз си помислих, че това може да събуди интереса му, и ще е добре за състоянието му…

— Значи той си мисли, че си спечелила някаква сума от рода на — колко, петдесет хиляди лири?

Изобел кимна:

— Знае, че работя върху нова книга на Изобел Латимър. Ако приеме, че получавам нов договор за нея, тогава тази година ще имаме постъпления от шейсет или седемдесет хиляди лири.

— Трябва да извадиш данъците — напомни й Трой — и комисионната.

Тя кимна.

— В такъв случай как мисли, че можете да платите за басейна и всичките му там плъзгащи се покриви и прозорци?

Тя се отпусна, подпряна на ръката му.

— Това е проблемът — каза тя. — Не мисли. Това, което се случи, докато се разболяваше все по-тежко, е че той престана да мисли. Аз просто се нагърбих с тази страна на нещата. Виждаш как хората го правят непрекъснато. Мъже, които не умеят да готвят, които дори не знаят къде стоят кърпите за съдове, защото това не им е работата. Жени, които не знаят как да напишат чек. Е, именно това се случи на нас. Никога не сме го планирали, никога не съм имала такова намерение. Но когато се случи, поех целия контрол върху финансите, и сега той дори не пита за тях. Давам му джобни пари и плащам сметките, когато пристигнат. Той никога дори не мисли за пари.

Трой кимна, тайно отвратен при мисълта за брак, в който един мъж се връща към детинска зависимост.

— Но той сигурно знае, че не е възможно да си позволиш всичко това като Изобел Латимър.

Тя придоби виновно изражение.

— Никога не съм му казвала, че хонорарите от книгите на Изобел Латимър намаляват — каза тя. — Не исках да го тревожа. Той мисли, че все още се справяме добре. Мисли, че осъществяваме същите продажби, както през седемдесетте. Не си дава сметка, че разчитаме само на по една книга, мисли си, че печеля пари и от всички други книги. Мисли, че всички аванси са донесли печалба и че изкарвам пари от всички заглавия. Смята, че сме наистина заможни.

— Е, благодарение на Зелда сега наистина сте — каза Трой. — И очевидно той няма да задава неловки въпроси за това точно как се справяте. Единственото, което трябва да направиш, когато се прибереш вкъщи за уикенда, е да настояваш да не харчиш всичките си печалби за нещо, което всъщност не можете да си позволите. Трябва да запазиш поне една трета от тази сума за данъци.