Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Не ми харесва мисълта да излизаш като Зелда без мен — каза тя колебливо.

Той отиде до минибара и го отвори: огледа с наслада бутилчиците.

— Питие? Не? — избра едно бренди и го наля в чаша. Отпусна се в креслото отсреща, вдигна чашата към нея и после отпи.

— И защо не? Какво толкова ще стане?

— Рисковано е — каза тя безпомощно.

— Цялото това начинание е рисковано — каза той. — Гледа ли предаването?

— Да — призна тя неохотно. — Беше чудесен. Тя беше чудесна.

— Щеше ли дори за миг да ти мине през ума, че това съм аз, и се представям за нея?

Тя поклати глава.

— Така си и мислех — каза той. — В клуба просто я изпробвах. Исках да видя как се държи и въздейства на напълно непознат човек. Ефектът беше добър. Не е станало нищо лошо.

— Но какво искаше той? — попита тя, съвсем като разтревожена майка в разговор с кривнала от правия път дъщеря. — Защо изведнъж те покани да излезете, просто ей така?

Зелда отправи към Изобел продължителен, многозначителен поглед. Изобел допря ръце до слепоочията си, където пулсът й туптеше силно.

— Да не искаш да кажеш, че се е опитвал да флиртува?

— Искаше да изкара пари от Зелда — каза Трой възмутено, изоставяйки рязко предизвикателната си поза. — Представи си каква дързост. Някакъв си второразряден провинциален водещ на предаване реши, че ще придума Зелда Виър да се откаже от един чудесен четвърт милион, за да му основе продуцентска компания, а после на нея би й се наложило да върши цялата работа.

— Не може да бъде! — възкликна Изобел, отклонявайки се временно от темата.

— Да, направи го. Мисли, че ще се наречем „Виър и Уейд“.

— Но аз никога не бих направила такова нещо!

— Нито пък аз. А пък Зелда ще го схруска за закуска — Трой се изкикоти. — Каза ми, че искал да я обезщети за преживяванията, които са я белязали. Едва ли е направил нещо повече от това, да погледне корицата на книгата. Ако беше прочел повече, щеше да е наясно, че тя си е отмъстила сама. Не бих се впуснал в бизнес със Зелда Виър с намерението да се възползвам от нея.

— Но това е наистина ужасно — каза Изобел. — Той трябва да е напълно безпринципен.

Трой й се усмихна над ръба на чашата.

— Скъпа, този свят е безпринципен. Ако имаш такива пари, за каквито говори Зелда публично, не забравяй, публично, ако си богата като Зелда и богатството е основната ти тема, тогава ей така, изневиделица, ще изникнат всевъзможни злонамерени хора с цел да ти го отнемат. Всички, абсолютно всички, ще искат своя дял.

Изобел поклати глава.

— Винаги съм си представяла Зелда като живееща в свят, в който има други богати и красиви хора — каза тя. — Никога не съм мислила, че хората ще се опитат да я експлоатират.

Трой се усмихна и каза:

— Тя е талантът, нали? Не си даваш сметка колко рядко срещано е това. На всеки един, който може да произведе оригинални идеи, се падат сигурно половин дузина души, които се възползват. Номерът е да откриеш единия. Когато откриеш този един човек, издигаш малка ограда около него или нея, за да е ясно, че го притежаваш, а после го впрягаш на работа. Караш го да работи, и да работи, и да работи, и откриваш всевъзможни начини да извличаш полза от него.

— Но нещата не стояха така за Изобел Латимър — каза Изобел.

Трой поклати глава.

— Това е погрешният вид талант. Никога не съм печелил много пари от Изобел Латимър, нито пък ти. Но откакто се разчу, че съм агент на Зелда, знаеш ли колко по-интензивен стана бизнесът ми?

Тя поклати глава.

— Повече от двойно — каза той. — Поканите за празненства? Три пъти повече. Поканите за вечеря? Двойно. Покани за обяд? Не мога да изям толкова обеди, че да угодя на хората, които искат да ме извеждат и да ме хранят, защото си мислят, че умея да разпознавам мигновено таланта и мога да им донеса някаква печалба. Не става дума само за хонорарите, знаеш ли. А за нещо много повече от това.

Тя поклати глава. Изглеждаше смутена.

— Говориш така, сякаш я поглъщате, сякаш си я разделяте и я поглъщате.

Усмивката на Трой беше като на хищен вълк:

— И двамата го правим, нали? За нас тя е гъската, която е снесла златно яйце. Номерът е да я използваме, без да я погубим. Искаме да вземем всичко, каквото можем, докато все още имаме възможност, без да увеличаваме евентуалните неприятни последици.

— Но нали между нас става дума за нещо повече от това? Става дума за нещо повече от идеята как да се експлоатира един талант?

Разтревоженият й глас го върна към задачата му да я успокоява, да крие от нея комерсиалната действителност, която тя съвсем рядко зърваше. Той остави чашата си, прекоси стаята и я целуна леко по бузата, както би целунал майка си.