Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Колко ще струва да основем компанията? — попита Зелда предпазливо.

Джъстин се замисли за момент.

— На прима виста бих казал… о, около двеста хиляди лири. Може би това ви изглежда много, но ние ще си плащаме заплата, разбира се, а ще трябва да плащаме и наем — той се поколеба. — Това е трудността за мен. Моят капитал е вложен в една къща, която току-що купих. Мога да внеса къщата като мой дял, ако вие можете да предоставите същата сума в брой.

Зелда придоби замислено изражение.

— Ако разполагате с такива пари в брой — каза той. — Простете, че питам. Помислих си, че може би разполагате, след сделката за книгата.

— Наистина разполагам със сумата — каза тя със сдържана гордост. — Мисля, че е общоизвестно какви са авансите ми. Е, да вложа ли сто хиляди?

— Двеста хиляди — каза той. — Къщата ми ще трябва да бъде гаранция срещу по-нататъшните заеми. Тя струва около двеста хиляди, така че ще бъдем квит.

Трой си помисли безжалостно, че ни най-малко нямаше да са квит с имот, който несъмнено бе обременен с тежка ипотека, внесен от едната страна, и двеста хиляди лири — чудесна, солидна сума пари в брой от другата; но на прекрасното лице на Зелда се изписа нетърпеливо желание.

— И ще бъдем партньори?

Джъстин стисна леко ръката й.

— Надявам се да бъдем повече от това — каза той. — Този свят е суров, имате нужда от приятел. Вземат новия талант и го накълцват безмилостно. Но аз прочетох книгата ви, разбирам, че сте преживели ужасно време. Бих искал да получите компенсация. Ще ви закрилям.

Зелда кимна.

— Много сте мил — каза тя меко.

— В мига, в който ви видях, поисках да узная коя сте — каза настойчиво Джъстин. — Видях ви на телевизионния монитор в студиото и изтичах да ви пресрещна, преди да се качите в колата си. Такова нещо не съм правил никога преди.

Зелда се усмихна и сведе очи.

— Още една чаша шампанско? — предложи той. — Да пием ли за сделката?

— Не, наистина трябва да тръгвам — каза тя. — Утре имам работа.

— Но имаме сделка? — попита той със заучена непринуденост.

Тя се усмихна.

— О, да. Наистина е вълнуващо.

— В такъв случай ми дайте телефонния си номер и аз ще се погрижа за изготвянето на договор. Би трябвало да е готов за подписване до края на седмицата.

— Не, вие ми дайте номера си — каза Зелда. — На турне съм до петък и не знам номера на мобилния, който ползвам в момента. Ще искате да говорите с мен, преди да се прибера у дома, нали?

— Ще искам да говоря с вас утре — каза той: гласът му стана малко по-дълбок, с нотка на заучена искреност. — А в петък ще ви донеса договора, където и да сте. Къде ще сте всъщност?

— В Бирмингам — излъга Зелда.

— В Бирмингам значи — засия той. — О! А как ще се наречем? „Виър и Уейд“?

— Или „Уейд и Виър“? — предложи тя.

Той взе ръката й и я целуна.

— Вие сте на първо място — каза. — Сега и винаги. Ще бъдем „Виър и Уейд“.

Зелда пъхна ключа си във вратата на хотелския апартамент и я отвори. Изобел съвсем не лежеше гола и възбудена в двойното легло в спалнята. Седеше на софата в дневната, увита в старомоден халат с подплата. Когато вратата се отвори, тя скочи на крака.

— Къде беше? Побърках се от притеснение!

Палавата усмивка на Трой проблесна към нея през лицето на Зелда.

— Предаването свърши преди близо два часа!

— Знам. Джъстин Уейд ме заведе в един клуб.

Изобел се отдръпна от него, шокирана:

— Излизал си? В този вид?

Трой кимна.

— Защо не? — попита той с жестокия, безгрижен тон на Зелда, и влезе в банята, като затвори вратата.

Изобел остана на мястото, на което я беше оставил, застанала сама насред стаята, по халат. Откри, че е потресена от мисълта, че Зелда излиза без нея, че Зелда приема отделна самоличност и живот. Зелда беше излизала и бе разговаряла с някой друг, може би беше флиртувала с някой друг. Други хора ги бяха видели заедно. Зелда беше изрекла думи, които не бяха нито изречени, нито чути от Изобел.

Сякаш дете бе пораснало и беше напуснало дома — само че усещането бе много, много по-ужасно. Сякаш един съпруг беше изневерил. Сякаш приятел бе извършил измама. Сякаш самата тя беше ходила насън, бе излязла през нощта и се беше държала съвсем нетипично за себе си, а после се беше прибрала отново у дома и бе принудена да се изправи лице в лице с факта, че животът й не й принадлежи.

Изобел застана съвсем неподвижно и се заслуша в шумовете, долитащи от банята, докато Трой смъкваше от себе си кожата на Зелда. Чу го как се движи насам-натам, как отмива грима й от лицето си, звука от течащата вода на душа, спирането на крана, после вратата се отвори и той се върна в стаята, свеж и чист в бялата хотелска хавлия, изглеждайки с години по-млад от истинската си възраст, неоспоримо мъжествен, свеж и сексапилен, и млад. Редом с него Изобел се почувства стара и неуверена, изхабена и неспокойна.