Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Съблече костюма си и нахлузи бельото на Зелда, като внимаваше с копринените чорапи. Застана неподвижно, докато Изобел закопча сутиена на широкия му гръб и намести силиконовите подплънки в чашките. После нахлузи през главата си тъмносинята коктейлна рокля и стъпи в обувките, докато Изобел затваряше ципа на гърба.

Погледна предпазливо в огледалото, докато Изобел донесе палтото от норка от софата в средната стая, където го беше хвърлила

— Добре ли съм? — попита той с глас, скован от нервност.

— Идеален си — каза тя. — Снощи беше съвършен, помниш ли управителя в ресторанта? Беше омагьосан от теб. Отново ще бъдеш съвършен. Тръгвай.

Задържа му палтото, за да го облече, като камериерка, която обслужва горда светска красавица. Това беше знакът за него. Той вирна брадичка и отправи към огледалото усмивка, която беше напълно в стила на Зелда. Усмивка, която беше едновременно насмешлива и надменна, подканваща и отхвърляща. После се извърна от безупречното отражение, нахлузи палтото и тръгна към вратата.

— Не вдигай телефона — каза Зелда с властния си глас.

— Не, Зелда — каза Изобел послушно.

Сините очи на Зелда заблестяха.

— И не си лягай, чакай ме — каза тя дрезгаво. — Ще имам нужда от теб, когато се прибера у дома.

Сивите очи на Изобел срещнаха нейните:

— Ще бъда в леглото — каза тя тихо. — Ще бъда гола. И аз ще имам нужда от теб.

Зелда се обърна бързо, отвори вратата и изчезна.

Шофьорът я откара до входната врата на телевизионното студио, пред която се въртеше нервна служителка от техническия екип.

— Времето е разчетено до секунди — каза тя.

Зелда тръгна бързо по притихналите коридори.

— Влезте тук — каза момичето. — Боя се, че трябва да отидете направо на снимачната площадка. На масата има чаша вода за вас. Тъкмо излизат от почивката.

Зелда кимна и смъкна от раменете си коженото палто, докато се качваше по двете плитки стъпала към снимачната площадка. Служителката от техническия екип го улови и побърза да се махне от обсега на обектива, докато ръката на продуцента отброяваше секундите, а водещият се обърна отново към Камера Едно с отработената си усмивка.

— Зелда Виър, преди този интересен филмов материал вие предявихте доста високи претенции за романа си като за част от разказваческата традиция?

Зелда обърна прекрасната си глава към него, така че Камера Едно да може да улови класическия й профил.

— О, аз съм просто една разказвачка на приказки — каза тя сладко. — Хората искат приказка. Това искаме всички, нали? Нещо, което да ни измъкне от нашия еднообразен живот.

— Но вашата история описва живот, който далеч не е бил еднообразен, и сте избрали да я напишете така, сякаш е действителна. Следователно, въвеждате читателя в някои доста неприятни сцени: сексуален тормоз, изнасилване, сатанистки злодеяния, и това е само в първите няколко глави.

Зелда се обърна към камерата, очите й молеха за съчувствие.

— Преживяването, върху което основах книгата си, беше много ужасяващо и оцелях от него само по чудо — каза тя гърлено. — Нямаше да съм вярна на себе си или вярна на хората, които също са преживели такава травма, ако се престоря, че не е било ужасно. Ужасно и, да, на едно ниво, дълбоко еротично.

— Но именно на това се противопоставям! — прекъсна я Роналд Смарт. — Вие току-що признахте, че го правите умишлено. Вземате нещо, което едва ли е подходящо за леко четиво, и умишлено го правите съблазнително. Просто е отвратително!

Зелда насочи тъмносиния си поглед към него.

— Не го правя съблазнително — каза тя с равен тон. — То просто е такова. Границата между удоволствието и болката е много тясна. Границата между страха и желанието е много фина. Оцелях след травматично преживяване, в процеса на което границата беше пресичана отново и отново. Но не мога да отрека… — настъпи кратко, ефектно мълчание — … че такива преживявания са в сърцевината си едновременно дълбоко приятни и удовлетворяващи… и много ужасни.

Неочаквано Роналд Смарт се обля в наситена, изненадваща руменина.

— Но това едва ли е тема за дамски роман — каза той задавено.

Зелда го дари с най-прелъстителната си усмивка.

— Бихте се изненадали на онова, което може да намерите в дамските романи — каза тя сладко. — Бих казала дори, че ще се изненадате от онова, което бихте могли да откриете в дамското въображение.

Д-р Мариел Форд, все още несъвзела се от предишния си спор, се наведе напред.