Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Не мисля, че е нужно да ги описвам — каза той. — Със сигурност всички сме наясно с прилива от мръсотия, който заля тази страна, а сега, когато навлизаме в дигиталната ера и видео-ерата, той ще бъде неудържим, освен ако не поставим незабавно солидни правни препятствия.

— Насилието ли е това, което ви безпокои особено? Или сексът? — попита водещият на дискусията.

— О, сексът — отговори мъжът. — Огромната част от зловредния материал е сексуален.

— Не намирате сцените на насилие за зловредни или покваряващи? — попита Изобел, като повдигна вежда.

— Нека обясня. Не е покваряващо. — Роналд говореше бавно, като на невъзприемчиво дете. — Под „покваряващ“ имаме предвид материал, който отхвърля нормалното благоприлично поведение. Насилието може да бъде част от нормалното, благоприлично поведение. То може да се регулира чрез обичайни правила като част от обикновения ни начин на живот. Но един маниакален интерес към сексуалната материя е покваряващ. Хората, особено младите хора, губят чувството си за преценка.

Изобел придоби израз на вежливо удивление и зачака водещият на дискусията да оспори думите му. Той обаче не го направи: обърна се към университетската преподавателка.

— Бихте ли подкрепили това, д-р Форд?

— Не съм сигурна, че логически е възможно да се направи разлика между въздействието на един или друг вид материал — каза д-р Форд разсъдливо. — Но наистина разбирам какъв довод се опитва да изложи господин Смарт.

— Е, аз пък не разбирам — каза Изобел язвително, подразнена, че я пренебрегват. — На мен ми звучи като повтаряне на неаргументирани позиции. Той първо дава определение за нормалност, което остава неоспорено, после дава определение за покваряващ материал, което също не е оспорено, после изказва категорично твърдение за въздействието на покварата върху всички и особено върху младите хора. Това не е нищо повече от необосновано мнение.

В галерията за зрители Трой видя, че Зелда бе изчезнала напълно от съзнанието на Изобел. За Изобел Латимър бе по природа невъзможно да подмине един неубедителен довод, независимо как беше облечена, независимо каква роля играеше. Просто не можеше да го направи. Трой се облегна назад в стола си и затвори ужасено очи.

— Има явни доказателства… — подхвана разгорещено Роналд Смарт.

— Не, няма — отвърна Изобел мигновено. — Доколкото знам, имало е само едно сериозно проучване на тази тема и резултатите от него водят до предположението, че именно насилието по телевизията се отразява на децата далеч по-силно от всичко друго. А голяма част от това насилие се излъчва в предавания, които така или иначе са определени като подходящи за деца, например анимационни филми или леки забавни програми.

В галерията за зрители продуцентът изруга високо и изгледа Трой на кръв.

— Какви ги върши тя, по дяволите? — запита той тихо и разярено. — От нея се очаква да бъде празноглавата красавица Какви ги говори?

Трой поклати глава. Единствен той знаеше, че Изобел беше изоставила превъплъщението на Зелда. Единствен той знаеше, че сега годините на академично обучение приковаваха ума на Изобел към спора. Фактът, че носеше красив костюм и руса перука, нямаше да е достатъчен да накара Изобел да замълчи. Тя беше забравила всичко, освен глупостта на противниковия аргумент: желанието да обори аргумента сигурно беше неустоимо. Зелда бе изчезнала напълно. Тази, която се наведе напред, беше Изобел. Това бяха острият ум и резкият глас на Изобел. Трой покри лицето си с ръце и започна да си блъска ума да измисли как да призове обратно Зелда.

— Кажете му да я попита за творчеството й — каза той. — Да я накара да заговори за романа си. Да я накара да се опомни.

Продуцентът зашепна настойчиво в малкия микрофон, по който предаваше указания в слушалката в ухото на водещия на дискусията. Изведнъж, в яркоосветеното малко студио под тях, Джъстин се обърна към Зелда.

— Но какво ще кажете за собствения си роман? — попита той. — В романа ви има много ярки сцени както на секс, така и на насилие. И всъщност на насилие, много натуралистично описано насилие, спрямо жени.

— Не така! — изкрещя Трой в звукоизолираната галерия за зрители. — Не такъв въпрос! Нищо, което й позволява да мисли! Питайте я за дрехи или за това, какво е да напише бестселър, или нещо подобно. Не й задавайте въпрос, свързан с етиката!

Изобел се наведе още по-напред: всяко очертание на напрегнатото й тяло беше напълно различно от спокойната грация на Зелда. Под русата перука, тя се мръщеше съсредоточено.