Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Вие намеквате, че читателят е неспособен да отличава фактите от художествената измислица — каза тя. — Това е традиционна критика, отправяна към художествената литература още от зората на романа. Още през 1690 г. критиците изтъкват довода, че романите би трябвало да бъдат забранени, или най-малкото, забранени за деца и дори за слуги, защото се смятало, че зле образованите хора не биха били в състояние да направят разликата между действителност и измислица. Всъщност, разбира се, хората са напълно способни да правят такава разлика. В действителност способността да се преструваш и да се учиш от измислените ситуации, е един от най-мощните инструменти за обучение, с които разполагаме като вид. Вероятно всяко човешко общество е имало разказвачи, които да съхраняват и разкрасяват историята му. Това е жизненоважна част от ученето, паметта и речта. Глупост е да се намеква, че може да бъде вредно.

Д-р Форд, разпознавайки с изненада равностоен интелект под костюма на празноглава красавица и гривата от руса коса, се съсредоточи върху Изобел като върху достоен противник.

— Едва ли може да се прави сравнение между великите архетипи на разказвачеството от преди появата на писмеността и романи като вашия, които са очевидно шаблонни и комерсиални и се пишат не за да съхранят някакво минало или да ни научат на нещо, а просто за да се продават възможно най-успешно на един пазар от зле образовани читатели — каза тя категорично.

Зелда щеше да изписка ужасено, можеше дори да избърше очи, просълзена от тази грубост. Изобел дори не мигна.

— Каква нелепа идея — отвърна рязко тя. — Разбира се, че моят роман черпи от най-мрачните архетипи. Неговата тема е най-старата история, разказвана някога: битката между доброто и злото и идеята за отмъщението. И, разбира се, тя е разказана по начин, подходящ за времето, в което е писана. Нима бихте приели единствено материал, който се е пял около лагерния огън? Ами гръцките трагедии? Ами „Орестия“ [12] Цикъл от три древногръцки трагедии на Есхил, състоящ се от трагедиите „Агамемнон„, „Хоефори“ и „Евмениди“. Цикълът носи името на сина на Агамемнон, Орест, който убива майка си Клитемнестра и нейния любовник Егист, за да отмъсти за извършеното от тях убийство на баща му Агамемнон. — Б. пр. ?

— „Орестия“? — изрева продуцентът към Трой. — За какво говори тази глупава кучка? — той рязко се завъртя кръгом и натисна бутона за говор. — Дайте прекъсване! — каза рязко. — Превърти видеокасетата — каза на асистента си. Стана от бюрото и извлече Трой от стола му. — Слезте там долу — изсъска. — Имате точно двайсет минути. Това са рекламите, плюс вмъкнат филмов материал за работата на онзи тъп художник. Изведете я и я вразумете. Наел съм я да седи на софата и да изглежда красива, и да направи един-два сексуални намека. От нея се очаква да излъчва секс. От нея се очаква да бъде секс. Интелекта съм го наел от университета. За полемиката съм наел представител на консерваторите. Наел съм човек на изкуството от Центъра по изкуствата. Нея обаче съм я наел за сексапилно излъчване и украса. Кажете й да си затваря устата и да се усмихва превзето. Не искам да чуя от нея и дума повече. Искам да изглежда като украшение и да млъква, по дяволите!

Той почти извлече Трой от галерията за зрители и Трой хукна надолу по стълбите към студиото. Червената лампичка на камерата беше изключена, Трой изкачи ниското стъпало до снимачната площадка и властно подаде ръка на Зелда. Пренебрегнала факта, че камерите са изключени, тя продължаваше спора си с университетската преподавателка.

— Зелда!

При звука на гласа му тя се обърна и погледна в неговата посока, засенчвайки очи от ярките светлини, посрещайки прекъсването с намръщена гримаса, типична за Изобел Латимър.

— О? Какво има? — попита тя.

— Ела — каза той рязко.

Тя се надигна от мястото си, а той наметна палтото си на раменете й, издърпа я навън в коридора и бързо я измъкна през предната врата.

— Какво правиш?

— Връщаш се в хотела.

— Защо?

— Защото всеки, който те види да изглеждаш и да говориш така, ще разбере, че си Изобел Латимър. Не разбираш ли, че си незабавно разпознаваема? През цялото предаване не беше Зелда.

— Бях! — възрази тя.

Трой я хвърли в чакащата кола и затръшна вратата.

— Към хотела — процеди той. — И изчакайте.

В колата той доближи уста до ухото й и изсъска:

— Ще издъниш всичко, ще развалиш целия замисъл. Защо започна да говориш така? Защо просто не си седеше там? Защо ти трябваше да започваш да мислиш и да говориш като Изобел, да бъдеш Изобел?