Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Следователно, по собственото ви признание, романът ви е тясно свързан с порнографията.

Зелда отговори с едно от най-женствените си свивания на рамене.

— О, не зная — каза тя безгрижно. — Никога не съм чела порнография. Никога не съм имала нужда да черпя от нечие друго въображение. В собствения си ум имам достатъчно картини, имам достатъчно желания. Вие нямате ли?

Д-р Форд изглеждаше доста слисана, сякаш от доста години никой не я беше питал за подробностите от еротичните й фантазии.

— Не претендирам да съм експерт по порнография — каза тя кратко.

Джъстин, чувствайки, че контролът над вечерта му се изплъзва, посочи с жест към Мат Фрайър, художника.

— Мат, ти какво смяташ за това?

Мат се откъсна от замечтано съзерцание на дългите, силни крака на Зелда, предизвикателно и изненадващо космати под гладките чорапи:

— Мисля, че човекът на изкуството е натоварен със задължението да бъде отговорен — каза той. — В собственото си творчество се опитвам да създавам неща, които биха събудили у хората усет за красота. Мисля обаче, че все пак трябва да се вземе предвид и друго — онова, което някой ще види като красиво, друг може да възприеме като противно и оскърбително.

— Именно! — Зелда се обърна към него възхитено, като един човек на изкуството, който поздравява друг. — Можеш да бъдеш отговорен за собствената си представа, но не и за това, как някой друг я тълкува или вижда.

Асистент-режисьорът отправяше настояващи за приключване жестове към Джъстин, който прокара ръка през косата си, демонстрирайки естествена непринуденост, и се усмихна на камерата, която се изместваше към него.

— И тук трябва да приключим за тази вечер. Това беше „Аеробика за мозъка“ с мен, Джъстин Уейд, и моите гости. По същото време другата седмица ще обсъждаме пушенето: лично право или обществена заплаха? Лека нощ.

Останаха застинали като комплект восъчни фигури, докато камерата се отдръпна, за да покаже всички в далечен план, после червената лампичка върху нея угасна, червената лампичка в дъното на студиото примигна и също угасна, а водещият на дискусията каза уморено:

— Благодаря много на всички, беше отлично.

Зелда стана и се озърна за палтото си.

— Бяхте удивителна — каза й Джъстин Уейд. — Особено във втората половина, бяхте много дръзка, много предизвикателна.

— Благодаря — каза с безразличие Зелда.

Служителката от техническия екип се приближи и подаде палтото, очаквайки Зелда да го поеме от нея. Зелда се обърна и подложи гръб, така че момичето нямаше избор, освен да нахлузи палтото на раменете й.

— Благодаря — каза Зелда, като погали кожата. Момичето кимна нацупено и си тръгна. Зелда се усмихна.

Джъстин Уейд се обърна да се сбогува с другите си гости, а после се обърна бързо обратно към Зелда, която се отправяше към вратата.

— Госпожице Виър?

— Да? — поколеба се тя.

— Бихте ли искали да пийнем по нещо? Мога ли да ви предложа чаша шампанско? Малко по-нататък по улицата има приятен малък клуб.

Зелда си помисли за Изобел, която я чакаше гола в леглото. Усмихна се.

— Би било прекрасно — каза тя.

Оправяйки грима си в усамотението на една заключена кабинка в дамската тоалетна на бара, изпита възхитително усещане за изневяра, наслада от вкусването на водещи до усложнения забранени плодове. Изобел щеше да го чака със засилващо се безпокойство. Джъстин си мислеше, че излиза с ефектна и успяла жена. Трой, въвлечен в тези взаимосвързани изневери и измами, най-после почувства, че наистина е себе си, определян от неща, които не беше, определян от маските, които можеше да сваля една по една, или да ги слага и покрива една с друга.

Освежи червилото си, придаде обем на русата коса. После пусна водата в тоалетната и излезе от кабинката, изми ръцете си, като пусна крана и подложи пръсти под водата, и влезе в ресторанта. Джъстин Уейд беше поръчал бутилка шампанско и наливаше втората чаша, когато Трой се върна на масата.

— Зелда! — възкликна той: надигна се леко в стола си, за да приветства връщането й. Зелда се усмихна като жена, приемаща обичайната полагаща й се почит, приглади полата надолу по бедрата си, седна на стола и кръстоса крака.

— Имате вроден талант за телевизионни изяви — увери я Джъстин. — Някой казвал ли ви е това?

— Една продуцентска компания се свърза с мен в Лондон — каза тя скромно. — Преди да тръгна на турне. Обещах да обмисля предложението им.

— За какъв ангажимент става дума? — попита той.