Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Токшоу за проблемите на оцеляването, с истории от реалния живот и хора, които говорят за собствените си трудности — каза Зелда.

Той моментално поклати глава.

— Трябва да внимавате ужасно много с тези малки и не достатъчно солидни продуцентски компании. Някои от тях не са нищо повече от един човек на свободна практика, работещ с помощта на телефона си. Наистина имате нужда някой да ви съветва.

— О, да, така е, зная, че е така — Зелда се приведе напред.

— Имате ли агент?

— Имам литературен агент — каза Зелда предизвикателно. Трой Картрайт. Запознахте се с него по-рано. Наложи му се да се върне в хотела, за да проведе няколко телефонни разговора. Той движи въпросите с издателите ми. Не знам дали би могъл да ме съветва за телевизията.

Джъстин Уейд поклати категорично глава.

— Ни най-малко, това е напълно различен свят — каза той. — И то суров свят. Имате нужда от съветите на човек, който е запознат с тези неща, занимавал се е с всичко това и е получил признание. Литературният ви агент може и да умее да се оправя с издателствата, но изпратите ли го в света на филмите и телевизията, ще бъде напълно безпомощен.

Зелда прикова сините си очи в лицето му и кимна доверчиво.

— Ще ви кажа какво бих направил, ако бях на ваше място — каза Джъстин замислено. — Бих създал собствена продуцентска компания, за да предложа от свое име идеята за токшоу на телевизионните компании. Защо да предавате контрола? Защо да работите за някой друг?

— Но аз нямам никакво понятие как да го направя! — възрази Зелда. — Няма да знам откъде да започна.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Това не е проблем — каза. — Можете да се съветвате. Но — надявам се да ме извините, че за момент говоря за вас като за стока — вие сте много вървежен продукт. Аз например бих ви пласирал в половин дузина ниши.

Зад увлеченото, възхитено изражение на Зелда, Трой разбра за пръв път какви трудности срещаше Изобел да остане в образа. Джъстин Уейд може и да я гледаше с обожание, но се държеше със Зелда като с глупачка. Налагаше се Трой да полага усилия, за да скрие раздразнението си и да запази спокойно изражение.

— Не съм сигурна дали ми харесва да бъда стока — отбеляза Зелда кокетно. — Говорите за мен, сякаш съм предмет.

Джъстин сложи ръка върху нейната, която тя бе отпуснала на масата.

— Бурканче хайвер — поправи се той. — Както и да е, в известен смисъл по отношение на пазара вие сте вещ: съблазнително нова, неочаквана вещ, точно онова, което всички искат в момента. Нещо много продаваемо.

— А не личност — заяви Зелда.

— Вие сте актив сама на себе си — каза Джъстин. — Трябва да се продавате. Бихте могли да направите много солидна кариера в телевизията.

— Не знам дали ще съм в състояние…

— Доверете ми се. Имате естествен талант. Бяхте чудесна тази вечер.

— С голямо удоволствие бих го направила, разбира се. Но откъде да започна?

— Мога да ви кажа това. Необходим ви е първокласен телевизионен продуцент. Някой, който наистина умее да се ориентира в обстановката, човек, на когото можете да се доверите, че ще пази интересите ви.

Трой имаше досадното усещане, че довежда една партия шах до напълно очевидния й край.

— О, но къде да намеря подходящия човек?

— Много хора биха се справили. Та аз самият бих могъл да го направя!

И двамата се престориха на удивени, че разговорът е стигнал до този етап.

— О, но как бихте могли? — попита Зелда. — При положение, че собствената ви кариера ви ангажира толкова?

Джъстин сви рамене.

— И насън мога да се справя с предаване като „Аеробика за мозъка“.

Трой прояви благоразумието да не се съгласи.

— Търсех шанса си да се заема с продуценство. Имам уменията, връзките и познанията. Чаках проект, който да намеря за интересен. По природа ми е невъзможно да се обвържа с нещо, което не ме запленява изцяло. Трябва да съм наистина очарован от идеята — той направи пауза, после добави меко: — Вие наистина ме очаровате. Бих искал аз да съм този, който да ви отведе там, където ви е мястото. Можете да стигнете толкова далече…

Пръстите на Зелда се размърдаха под докосването му.

— Наистина не знам — каза тя безпомощно. — Как бихме започнали това?

— Ами ще трябва да основем продуцентска компания на името на двама ни, ще бъдем съдружници. Ще трябва да наемем офис в Лондон и да назначим на работа няколко души персонал, абсолютен минимум, човек, който прави проучванията и един технически служител, да кажем. А после ще измислим предложение или няколко предложения и ще ги представим на телевизионните компании. Когато кажат „Да“, се залавяме с продуциране, наемаме още персонал и правим програмите. Продаваме им всички предавания и прибираме печалбата. Чиста работа.