Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Разбира се, че да. Става дума за нещо много повече от общия ни дял от печалбата. А сега те моля да ме извиниш, трябва да си лягам. Утре ни предстои голям ден и трябва да бъдеш в най-добрия си вид. Хващаме влака за Ливърпул в девет и десет. Колата идва в осем и трийсет.

Изобел искаше да го задържи, но той се изплъзна от хватката й и се отправи към вратата на спалнята си.

— Трой! — каза тя. Той се поколеба, с ръка върху дръжката на бравата.

— Мислех си, че бихме могли… — тя не можеше да довърши изречението, не знаеше как да отправи поканата си.

Той се престори, че не разбира какво имаше предвид тя.

— Утре ще ми кажеш — усмихна й се. — Тази вечер съм уморен до смърт. Утре ще ми кажеш какво си мислела.

Изобел, облечена като Зелда, мълча по време на пътуването с влака до Ливърпул с Трой, мълчеше и докато се регистрираха в хотела.

— Иска ми се да успея да погледна музея и галерията — каза тя във фоайето.

Трой я изгледа сурово.

— Не бих предположил, че ще се интересуваш особено — каза той остро. — Пълно е само с разни стари неща.

За момент си помисли, че тя ще възрази, но после Зелда кимна с русата си глава, сякаш й липсваше енергията да настоява на собствената си идентичност; взе мълчаливо ключа си и последва пиколото горе до стаята си. Провери грима и косата си и слезе след по-малко от половин час за първото от интервютата за деня с една жена от местния вестник, която искаше да изготви задълбочена дописка върху преобразяването на Зелда от жертва на тормоз в авторка на бестселъри. Трой се облегна назад в стола си и загледа как Зелда парира обичайните въпроси и преразказва познатите анекдоти. След като тя свърши и жената си отиде, той й се усмихна с най-чаровната си усмивка.

— Обяд?

Тя поклати глава в жест, съвсем различен от ленивата грация на Зелда.

— Искам да телефонирам на Филип.

Той отбеляза мислено, че това не беше обичайното й време от деня за обаждания; и възрази:

— Зелда си няма Филип.

Тя го изгледа ядосано: изражение, което бе в пълно противоречие с гладкото лице.

— Е, аз имам — каза тя упорито.

Той се поколеба за момент.

— Да поръчам ли да ти изпратят обяд в стаята? — попита той. — Можеш да си вземеш почивка за два часа. Да отскочиш до музея, ако искаш?

— Бих искала — каза тя нацупено.

— Върви тогава — каза той мило. — Само се постарай никой да не те види. Аз ще се забавлявам тук до следващото ни интервю. Три часа в студиото на радиостанцията, не забравяй. Колата ще е тук в два и четирийсет и пет.

Изобел се изправи, а после се поколеба.

— Нали няма да се обадиш на онзи човек, докато ме няма? — каза тя, боейки се да му поставя изисквания, но по-изплашена от мисълта за това какво можеше да е следващото му действие.

Трой също стана и я целуна леко по бузата.

— Не — каза тихо. — Обещавам. Снощи беше изключение. Преобразих се в нея само защото се налагаше, а после се изпълних с твърде голяма увереност и вероятно попрекалих. Ще поговорим за това довечера, на вечеря. Ти върви да си починеш от нея и не се безпокой за това сега. Тя няма да тръгне да скитосва без теб. А тази сутрин се обадих на Джъстин Уейд от свое име, казах му да се разкара.

Изобел кимна, отиде в стаята си и изпита чувство на облекчение и утеха, набирайки домашния си номер, за да се свърже със сигурните неща в живота си.

Филип вдигна след доста време, и беше задъхан.

— С Мъри бяхме навън, в обора — каза той. — Избирахме осветлението. Донесъл е няколко лампи, които можем да сложим набързо, и няколко мостри от облицовка за стените, за да мога да видя как ще пада светлината. Казва, че това е едно от най-важните решения, които трябва да се вземат.

— О, добре — каза Изобел. Домът й сякаш беше много, много далече. Отчаяно й се искаше Филип да й заговори с малко интимност в тона, да каже нещо, което да я върне към брака й и дългата й, предана любов към него, да й напомни, че правеше това за него.

— Клоним към халогенно горно осветление, с няколко лампи, които да осветяват водата отдолу. Ще придаде чудесен ефект на отразена вода върху тавана. Точно си играехме с две кофи вода и светлините, и наистина е страхотно ефектно.

— Добре — повтори Изобел.

— Всъщност това ме накара да премисля цветовата схема — продължи Филип. — Смятах да се придържам към илюзията за обор с кафяви греди и белосани стени, но мисля, че е добре да се спрем на бледосиньо, това наистина ще подчертава отраженията.

— Така ли?