Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Гостите щяха да бъдат обещаният университетски лектор, д-р Мариел Форд, която беше там, за да подсигури интелектуална тежест и да поддържа дискусията; Зелда Виър, която щеше да представи — досети се бързо Изобел — противопоставящия се на цензурата, комерсиален маркетингов аргумент; мъж с напрегнато изражение, който щеше да заеме консервативна позиция по въпроса за цензурата, или всъщност по който и да е въпрос; и един художник, работещ в един близък център по изкуствата, който щеше да се изкаже в полза на артистичната свобода.

— Ще бъде ужасно — промърмори Изобел на Трой, докато той й наливаше чаша вино.

— Нали те предупредих — каза той. — Вече е твърде късно да се измъкнеш.

Тя кимна и зае мястото си на софата, като протегна дългите си крака. Синята й пола се вдигна над коленете и строгата университетска преподавателка я изгледа с известна неприязън. Роналд Смарт, консерваторът, подкрепящ цензурата на материали на сексуални теми по всички излъчвани канали, просто не можеше да откъсне очи от нея.

— Готови — обяви задъхано продуцентът. — Можете да си донесете питиетата, а на масата има вода.

Всички се изправиха на крака и влязоха в студиото. Беше тъмно, екнещо и просторно като хамбар място, а в средата, изкуствено уютна, се намираше представата на някой студиен дизайнер за съчетание между библиотека и джентълменски клуб, предназначена да стимулира задълбочена дискусия. По протежение на стените бяха подредени изкуствени книги. Изобел ги погледна и установи шокирано, че това бяха истински гръбчета на истински книги, изрязани от подвързиите и залепени на стените, за да имитират библиотека.

— Това е ужасяващ вандализъм! — възкликна тя.

Трой, който я следваше, носейки чашата й, каза:

— Зелда?

— Да?

— Не мислех, че това е нещо, което би смутило теб.

Тя се отдръпна леко.

— Да. Разбира се, че не е. Разбира се, че не ме дразни. Съжалявам.

— Не забравяй — нареди й той шепнешком, подаде й чашата и отстъпи назад в тъмнината на студиото.

Другите гости се настаниха на кожените дивани и се опитваха да изглеждат спокойни и ерудирани. Зелда, която мислеше само за това как изглежда и изобщо не си даваше труд да се прави на умна, се облегна назад, за да изложи краката си възможно най-много на показ, и заслуша как водещият на дискусията изрежда правилата: не трябваше да стават, трябваше да се редуват да говорят, можеха да прекъсват говорещите, можеха дори да повишават тон, но не им беше позволено да стават от местата си. В почивките щяха да им поднесат алкохолни напитки, в течение на единия час щеше да има три почивки. Можеха, всъщност трябваше да бъдат интересни, провокативни, и, преди всичко, оживени.

— Много живот! — възкликна той отчаяно, като погледна четиримата и водещия на предаването, който влезе в студиото тичешком, като приглаждаше вратовръзката си и прокарваше ръце през косата си. — Знам, че ще бъде страхотно предаване.

Водещият на предаването се свлече на стола си начело на масата.

— Съжалявам, че закъснях — каза той. — Знаете как е с тези неща.

Изобел изпита мигновена неприязън към него. Канеше се да каже доста остро на младия мъж: „Не, нямам представа какво искате да кажете. Как е точно? И какво точно са „тези неща“?“ Съзнателно потискайки язвителната педантичност на Изобел Латимър, тя положи усилие да му се усмихне и премести една възглавничка зад гърба си, за да й бъде по-удобно.

— В ефир след пет секунди — каза високо операторът. — Пет, четири… — вдигна три пръста, два, после един. Червената лампичка примигна върху камерата и водещият се усмихна широко към нея.

— Добър вечер — каза той топло. — И добре дошли в „Аеробика за мозъка“, късното нощно дискусионно предаване за хора, чиито умове са още будни. Аз съм вашият водещ, Джъстин Уейд. С мен тази вечер са д-р Мариел Форд от университета на Манчестър, специалист по етика, Зелда Виър, чийто вулгарен бестселър отвежда автобиографичната изповед до нови висоти — или би трябвало да кажа „низини“? Роналд Смарт от групата „Мониторинг Медия“, която би искала да наложи по-голям контрол над това, което уязвимите хора могат да гледат, четат или виждат — което означава загуба на свобода за нас, народа — и художникът Мат Фрайър, чиято работа в Центъра по изкуствата в Нюбридж е позната на толкова много от нас. Роналд, ако позволиш да започнем с теб, какви са нещата, чиято поява по екраните ни се опитваш да предотвратиш?

Онзи се наведе напред: