Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

В асансьора тя се облегна на стената, допря ръце до главата си и каза:

— Вие ми се свят!

— Не може да е от пиене — каза Изобел. — Изпихме само бутилка вино, и по чаша шампанско, преди да излезем.

— И по едно бренди — напомни й Зелда.

— Въпреки това…

— Не е това — каза Зелда. — От вниманието е. Заради начина, по който те гледат мъжете, сякаш имат пълно право да те гледат, сякаш си някакъв предмет, изложен за оглед.

Изобел кимна.

— Намираш го за унизително?

Зелда се засмя с гукащ, сексапилен смях.

— Намирам го за божествено — каза тя. — Бих носила все по-къси и по-къси поли през цялото време, само за да получа този поглед. Имаш усещането, че можеш да управляваш целия свят. Сякаш всеки мъж на света е готов да направи всичко за теб, само за една твоя усмивка.

Изобел излезе от асансьора.

— Ако се беше сблъсквал с подобно усещане цял живот, щеше да знаеш, че не става точно така — каза тя. — Те наистина гледат, но не те правят президент на Америка, само защото имаш хубави крака. А понякога гледат, сякаш те притежават, сякаш имат право да гледат, сякаш си пай с месо, а не роза. Това е феминистки проблем: жената като обект.

— Но аз обожавам този поглед — възрази Зелда. — Обожавам този поглъщащ, изискващ, високомерен поглед. Така е, точно както казваш ти. Сякаш имат право над теб и не е нужно дори да питат.

Изобел се засмя и отвори вратата.

— Искаш да те възприемат като второстепенно същество? Като сексуален обект? — прекрачиха прага и Изобел пламенно сграбчи Зелда в обятията си. — Така ли? — прошепна тя в русата коса. — Искаш ли да те обладая, без да питам? Сякаш имам право над теб, без дори да питам?

Дългите мигли на Зелда се затвориха с пърхане.

— Да — прошепна тя. — Да.

Останаха до сутринта в леглото на Изобел, преплели тела, като ту се притискаха един към друг, ту се разделяха през цялата нощ. На два пъти се събудиха и правиха любов в състояние на сънена страст. Изобел спа гола: искаше докосването на Трой по всеки сантиметър от кожата си. Трой спа с красивата копринена нощница на Зелда. Чувстваха се необуздано бляскави и прекрасни. Огледалата от опушено стъкло на големия гардероб отразяваха две сафически красавици, обгърнали се взаимно с ръце, понякога — водопад от руса коса, спускащ се от надвесената глава на Зелда, понякога — кестенявата коса на Изобел, разстлана по възглавницата.

Но на сутринта Трой откри, че изкуствените мигли са паднали от единия му клепач, брадата му отново беше набола, кожата на главата го сърбеше под топлещата перука, беше потен и изглеждаше нелепо в измачканата коприна. Измъкна се от леглото: не чувстваше нищо, освен потрес и отвращение. Остави късата нощничка на пода на банята, докато си вземаше изгарящо горещ душ.

Изобел, съзнавайки единствено, че всичко отново се бе променило, го изчака да приключи в банята, а после си взе вана. Облечена в един от костюмите на Зелда, тя слезе на закуска сама. Трой дойде при нея едва когато колата беше вече пред вратата и трябваше да потеглят за още един натоварен ден, да пътуват до Манчестър, после да гостуват в две радиостанции и да открият нов клон от национална верига книжарници. Трой носеше изключително мрачен и тържествен черен делови костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, и цяла сутрин почти не продума на Зелда, освен за да я попита дали има копие от програмата си и дали знае кое е следващото място, на което отиват. Изобел съвсем не беше смутена, нито пък се чувстваше отхвърлена: изпитваше облекчение, че могат така напълно да отделят насладите на нощта от работата на деня. Цял ден тя не направи какъвто и да било опит да възстанови някаква интимност помежду им. Всеки, който ги наблюдаваше, би си помислил, че отношенията им са строго професионални, дори може би малко хладни. Точно преди последното интервю за деня Трой каза, че ще я чака обратно в хотела: не остана дори да проследи какво ще каже тя. Без неговото бдително присъствие Изобел откри, че дава същите отговори, но че е дори по-повърхностна от обикновено. Нямаше търпение да се върне с колата до хотела и да го намери да я чака с две чаши шампанско в бара.

Имаха време само да вечерят набързо и Изобел да си вземе душ и да се преоблече преди уговорения час за появата й в телевизионното студио.

— Трябва първо да се обадя на Филип — каза тя. — Не мога да пропусна нито една вечер.

— Сигурна ли си, че няма да се забавиш? — попита Трой нервно. — Не забравяй, че това е излъчване на живо.