Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Вратите на асансьора се отвориха и те тръгнаха мълчаливо към апартамента си. Трой хвърли поглед към лицето й, за да провери дали по него се бе изписало смръщеното изражение на Изобел или очарователното безразличие на Зелда. Когато стигнаха до вратата и тя затърси опипом ключа от стаята в джоба на Трой, намести го в ключалката и ги пусна да влязат, кокетният жест беше на Зелда. И Зелда се отпусна в ръцете му, когато затвориха вратата зад себе си.

Този път Трой й позволи да му помогне в преобразяването, като смъкна деловия костюм и прозаичните черни чорапи и черни обувки и ги замени с бродираното копринено бельо, прозрачни дълги чорапи с ограничител, а после — синята коктейлна рокля на Зелда. Изобел му затвори ципа и за миг изпита силно, почти непоносимо желание.

Той вече си беше сложил перуката, а фон дьо тенът покри гальовно цялото му гладко избръснато лице. Изобел гримира очите му и сложи червило на устните му. Докато тя работеше, той седеше на столчето пред тоалетната масичка, покорен и неподвижен, с послушно затворени очи.

— Как изглеждам? — попита, докато тя нанасяше пудра по съвършеното му лице.

— Прекрасно — каза тя кратко. — Чакай малко.

Той остана да седи със затворени очи, а после почувства тежестта на светлото кожено палто върху раменете си. Почувства топлото, копринено усещане от кожата, която обгърна тила му и погъделичка ушите и скулите му, когато Изобел вдигна яката.

— Сега погледни — каза тя меко.

Той отвори очи и видя Зелда, точно във вида, в който щеше да се появи във вестника утре, както беше изглеждала в списанията и телевизионните програми по време на турнето. Всички отлики на Зелда: гъстата руса коса, широко отворените, блестящи очи, ярко оцветените устни, бяха налице. Образът на Зелда във версията на Трой беше с една идея по-строги линии. Очертанието на челюстта беше по-изявено, челото малко по-изпъкнало; но когато се усмихваше, това беше бляскавата, студена усмивка на Зелда.

— Ти си тя — каза Изобел просто.

Долови желанието в гласа й, погледна я бързо и попита:

— Искаш ли да излезем?

— А ти?

Той погледна обратно към безупречното отражение.

— Бихме могли, нали?

Тя кимна.

— Никой няма да се досети. Честно.

— Невероятно е — каза той.

— Защото Зелда е стандартен тип, също като книгата — отбеляза Изобел. — Това, което виждаш, когато я погледнеш, е косата, облеклото и гримът. Почти не забелязваш чертите й. Има стотици жени, които притежават това излъчване. Зелда го притежава до такава степен, че почти всеки, от камериерката в хотела до мен, би могъл да си сложи перуката, дрехите и грима, и да изглежда като нея.

— Бихме могли да излезем — каза Трой.

Тя кимна.

— Да.

— Какво ще облечеш?

Тя се усмихна:

— Искам да нося нейните дрехи, но върху мен ще изглеждат доста различно. Изчакай за минута в дневната, ще дойда там.

Изобел се преоблече бързо, почти без да я е грижа какво облича. Почисти лицето си от яркия грим на Зелда и си сложи само малко пудра и бледо червило. Свали лъскавата перука и върза собствената си кестенява коса на скромна конска опашка. Избра черна коктейлна рокля и сако с пайети. На фона на яркото сако кожата й изглеждаше уморена и бледа. Добави малко фон дьо тен около очите си и малко руж на бузите. Редом с яркия блясък на Зелда тя щеше да бъде като леко повехнала английска роза, невзрачната приятелка, която никой не поглежда.

— Безцветна съм — каза тя, влизайки в стаята. Зелда се беше изтегнала, както се изтягаше винаги, на софата, изпружила дългите си, прекрасни крака, едната обувка с висок ток се полюшваше от извитото й стъпало. Когато видя Изобел, се надигна и дойде при нея, взе я в обятията си и я целуна леко, за да не се размаже червилото им.

— Изглеждаш много мило — каза красавицата на своята по-обикновена приятелка. — Поръчах колата. Можем да тръгваме.

Изобел се поколеба.

— Трябва да телефонирам на Филип. Ти слизай.

— Ще те изчакам — каза Зелда. — Не смея да сляза без теб. Мога да чакам в съседната стая.

Изобел поклати глава:

— Можеш да чакаш тук. Нямаме обичая да си разменяме интимности.

Докато тя набираше номера, Трой си помисли колко показателен за брака й беше този дребен факт: нямаха обичая да си разменят интимности. „ Защо тогава изобщо са женени? “, помисли си той.

— Здравей, скъпи, аз съм — каза Изобел.

Филип беше задрямал в креслото си, госпожа М. беше в кухнята и слагаше масата за вечерята им.