Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Тя не посегна да го придърпа към себе си. Лежеше, облегната назад, чакайки той да направи първия ход. Трой се усмихна много леко и видя ответния блясък в очите й, а после наведе русата си глава и я целуна по устните.

Устата й под неговата беше топла и имаше вкус на шампанско и червило. Когато едната начервена уста срещна другата, усещането от целувката беше различно от обичайното докосване. Устните бяха по-меки, малко хлъзгави. Трой напористо се притисна напред, вместо да се отдръпне: искаше целувката да продължи още и още, обзет от желание тя да бъде по-дълбока, по-силна. Под натиска на устата му и на напиращото му тяло Зелда се отпусна на възглавниците, остави главата си да се плъзне назад, позволи на устата си да се разтвори с копнеж. Трой отново се придвижи напред, тласнат от желанието да навлиза по-дълбоко и по-дълбоко към нея, в нея. Ръцете на Зелда обгърнаха раменете му, а дланите й зачудено докоснаха копринения гръб на роклята му и гладкото очертание на ципа.

Трой плъзна полата на роклята малко по-високо нагоре, за да може да притисне бедрото си между нейните. При усещането, създадено от допира на крака му в копринения чорап между нейните, той неволно издаде лек стон от удоволствие. Зелда, със затворени очи, прокара ръце надолу към роклята, вдигната около кръста му, сложи ръце на задника му и почувства противоречивите усещания от допира на твърди мускули и копринени чорапи.

— О — изрече тя с копнеж. — О, Трой.

Той се отдръпна леко, когато тя изрече името му, и когато тя отвори очи, го видя да се мръщи леко.

— Не — каза той бавно. — Не ме наричай така. Аз съм Зелда.

— Да, наистина си Зелда — прошепна тя. — Ти си тя. И аз също съм тя.

Той внимателно я дръпна да седне на леглото, и отвори ципа на роклята. Тя вдигна ръце, за да може той да я смъкне от нея, а после се облегна назад, останала по красивия си бледосин сутиен, френски кюлоти, и бледи дълги чорапи с ограничител. Трой изхлузи чорапите, възхищавайки се на прозрачната им лекота, и ги пусна на пода, после сложи ръце на ластика на кюлотите й. Тя се поколеба за момент, очите й го гледаха питащо.

— Сигурен съм — каза той. — Моля те.

Тя повдигна ханша си и му позволи да ги изхлузи от нея. Разкопча кукичките на сутиена си и се отпусна назад да приеме ласката му. Сега беше гола под него и той се отдръпна от нея, за да изрита собствените си кюлоти, но не свали роклята и чорапите. Когато отново се отпусна върху нея, Зелда допря буза до топлото му лице с мъжки аромат, и когато наполовина отвори очи, видя гривата му от руса коса, прекрасния му грим. Взря се в него, когато тялото му се доближи и тя почувства как ерекцията му побутна мекотата й. Прекрасната му тъмносиня рокля беше издърпана над дългите, стройни очертания на бедрата му, в чорапите краката му изглеждаха изящни и копринено гладки. Ръцете му я държаха здраво, както мъж прегръща жена, но начервените му устни я целуваха с игрива, женствена нежност. Очите на Зелда се затвориха с потрепване и тя сключи ръце около издължения му, строен и силен гръб, мачкайки копринената му рокля, когато той проникна в нея.

Зелда се размърда и отвори очи. На възглавницата до нея беше нейната двойница, нейният огледален образ. Докато гледаше, огледалният образ отвори очи и й се усмихна.

— Добре ли си? — запита практичният, грижовен глас на Изобел.

Трой кимна.

— Да.

Двамата се гледаха спокойно за момент.

— Мисля, че ще отида в стаята си — каза Трой. — Искам да се преоблека, да се измия, и да поспя. Утре имаме много работа.

Изобел кимна.

— Лека нощ — каза тя вежливо.

— Лека нощ — каза той.

Срещнаха се на закуска в трапезарията без смущение, в обичайните си образи. Трой носеше делови, тъмен костюм с хубава кройка, а Зелда беше облякла жълтия си тоалет. Сутринта Зелда имаше интервю с журналист от местно списание и официален обяд с представители на водещите книжарници в Нюкасъл. След обяда трябваше да обиколи колкото може повече книжарници, и да подпише книги, които да изложат на витрините си под рекламния надпис „Екземпляри с автограф от автора“.

— Подпиши колкото можеш повече — настоя полугласно Трой в първата книжарница.

— Защо?

— Защото тогава не могат да ги върнат, броят се за повредени.

Изобел се поколеба, истински шокирана.

— Подписани са от автора, и това се смята за повредена стока?

— От гледна точка на разпространителите — да — каза Трой. — Били са отваряни, нали? И в тях е драскано?