Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— За какво си мислиш? — осмели се да попита Трой в един момент, вече на север от Йорк.

— Мислех си по въпроса за свободната воля в едно общество без Бог — отговори тя простичко. — Не мисля, че някой всъщност е засягал въпроса много централно в роман. Всички сме приели, че хуманизмът и пост-фройдисткото чувство за вина сега са новите контролиращи сили. Но се чудех дали в човешката нагласа има нещо, което превръща свободната воля в дълбоко залегнало табу. Нещо, което никога не можем да приемем истински.

— О — каза Трой почтително. — Тогава няма да те прекъсвам.

Тя му отправи сладка, разсеяна усмивка.

— За романа ми е — каза. — В романа на Изобел Латимър всъщност става дума най-вече за свободната воля.

На гарата в Нюкасъл Трой махна на едно такси, което ги откара до най-добрия хотел в центъра на града. Имаха уговорена ранна среща за обяд с един журналист, и Трой огледа критично Изобел, преди таксито да спре под тентата над стъпалата на хотела.

— Обиколете още веднъж квартала — каза той бързо на шофьора.

Изобел го погледна изненадано.

— Твърде много мислене за свободната воля, твърде много Изобел Латимър — обясни той. Отвори с щракване ръчната й чанта, извади огледалце за гримиране и го вдигна към нея да види. — Отметни си косата назад, разроши я малко.

Тя послушно се подчини.

— Сега приглади кожата под очите си, гримът започва да прави гънки. И си щипни бузите, за да придобият малко цвят. Имаш ли капки за очи?

Затършува в чантата й като опитен театрален гримьор. Тя не изпитваше усещането, че се рови в нейни вещи. И двамата чувстваха, че притежанията на Зелда им принадлежат поравно. Образът на Зелда беше тяхна обща собственост. Той измъкна шишенце с капки за очи.

— Не мога да се справя с тях — каза Изобел. — Никога не уцелвам.

— Наклони си главата назад — нареди той и изстиска по една капка във всяко от очите й. — Сега мигни. Я да видим! Добре.

Погледна я внимателно.

— Можете ли да отбиете и да спрете? — помоли той таксиметровия шофьор. Извади четката за червило и оцвети устните й до обичайното им черешово съвършенство. При лекото докосване на четката, Изобел затвори очи и се предаде на чувственото усещане от малките попиващи целувки. Съсредоточеното смръщване изчезна от челото й, изведнъж тя отново изглеждаше спокойна и доволна.

— Така по бива — каза тихо Трой. — Зелда. Зелда Виър.

— Да — отвърна тя меко. — Сега съм тя.

Трой се облегна назад на седалката.

— Хотел „Мажестик“ — каза той с усмивка. — Дамата е готова.

От обяда отидоха право в местната радиостанция, където Зелда говори за това какво е да оцелееш от тежки преживявания и да напишеш роман, и прие доста телефонни обаждания от хора, които или се интересуваха открито от сумата, която беше получила като аванси срещу хонорарите, или се опитваха прикрито да разберат дали това не беше някаква забележителна схема за измама, към която обаждащият се също би могъл да прибегне, за да измами някой издател. Беше противна смесица от надежда, алчност и завист. Зелда се справи с всички тях с изключителна лекота. Трой си помисли, че всъщност никой не би могъл да се справи със слушателите на едно местно радио така добре, както една специалистка по хуманистична философия. Тя имаше огромна преднина пред всички, можеше да прецени накъде са се насочили много преди те изобщо да са стигнали до целта си.

От местната радиостанция отидоха в едно телевизионно студио, където Зелда щеше да се появи на живо по местните вечерни новини в дискусия за цензурата.

Студиото беше миниатюрно, имаше само една жена, която се занимаваше с прическите и гримирането — тя хвърли един поглед към безупречния макиаж на Зелда и отстъпи назад.

— Още пудра? — беше единственият въпрос, който зададе.

— Не — каза Трой. — Мадам се справя сама.

Той се бе опасявал, че дискусията ще се задълбочи твърде много, но тя беше банално и предсказуемо „притичване“ през теми като експлозията от порнография в медиите и това, колко трудно е да се предпазят малките деца. Жената, която ръководеше дебата, беше инструктирана само десет минути преди излъчването на предаването и имаше само най-бегла представа коя е Зелда и за какво ще бъде дискусията. Зелда успя да спомене заглавието на книгата си пет пъти по време на петнайсетминутното предаване и излезе от студиото, тържествуващо сияеща.

— Великолепно — каза Трой, като я посрещна със светлото й палто от норка на вратата. — Превъзходно.