Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Е, тя със сигурност не е обикновена — отбеляза Изобел, като посочи към списанието със Зелда на корицата. Над главата й с вдигната във висока прическа коса беше заглавието: „Нова принцеса на сърцата?“

— Мисля, че малко се поувлякохме с „кралската връзка“ — каза Трой замислено. — Не искаме хората да се развълнуват толкова много, че от Бъкингамския дворец да пуснат опровержение. А ако започнат да следят Зелда, за да видят дали ще отиде в Сандрингам, ще разберат, че няма да отиде.

Изобел сви рамене.

— Това е просто едно списание, което се раздава безплатно в супермаркетите.

— Въпреки това ще охладим страстите — реши Трой. — Още по-добре е да отречем, преди някой друг да го направи. Тогава никой не може да ни обвини в лъжа, и ще успеем да поддържаме интереса. Можеш да го отречеш утре в Нюкасъл, ще бъде хубава сензация за провинциалните селяндури. Ще изпитат чувства, че са в центъра на събитията — той се изправи на крака. — А сега е по-добре да вървя. Утре ни предстои голям ден. Ще вземем ранния влак за Нюкасъл и цял ден и цяла вечер ще разговаряш с местните медии там. У теб ли е програмата ти?

— Да — каза Изобел. — Но няма ли да останеш за кафе тази вечер?

Той поклати глава.

— Трябва да отида в офиса. Да проведа няколко телефонни разговора. Да уредя някои неща, преди да заминем.

Забеляза, че тя не се надигна от софата да го изпрати, а остана на мястото си, излегната на възглавничките, в показно прелъстителна поза. Осъзна с леко раздразнение, че без гривата от руса коса и драматичния грим за него тя си беше Изобел Латимър: интелигентна, интересна писателка на средна възраст. Не и жена, която дори за миг би си представил като своя сексуална партньорка. Не и жена, която би възбудила особено желание у някого, помисли си той.

Нещо от това сигурно бе проличало в изражението му, защото тя се надигна рязко от софата и се отправи смутено към вратата, сякаш чувстваше, че е било грубо от нейна страна да не се изправи по-рано. Трой я последва. Имаше чувството, че навярно е редно да се извини, задето не е откликнал на дискретното й подканване. Несъмнено беше в негов интерес да се старае Изобел да е доволна. Защото, ако Изобел не беше доволна, тогава в какво настроение щеше да бъде Зелда? Тя спря за миг с ръка върху дръжката на бравата и попита:

— Сигурен ли си?

Трой реши. Изобел Латимър щеше да спечели страхотната сума от триста и петдесет хиляди лири за писането си и за ролята си в тази шарада. Срещу такава сума тя можеше да поеме отговорност за собствените си чувства, можеше да понесе малко разочарование. Можеше да се справи с едно леко сексуално отхвърляне.

— Напълно сигурен — каза той твърдо. — Ще вечеряме утре вечерта и всяка вечер след това, когато сме на път. Но тази вечер трябва да си приготвя багажа. Тръгваме рано. „Кингс Крос“ в седем и трийсет.

Тя кимна и отстъпи встрани. Трой изпита чувството, че е бил освободен, че се е измъкнал безнаказано.

— Като стана дума за багажа ти… — каза тя тихо.

Трой излезе в притихналия, застлан с килим коридор, за да не може тя да го задържи.

— Да?

— Донеси си роклята и обувките на Зелда.

Трой рязко се завъртя кръгом.

— Какво?

Изобел се усмихна на шокираното му изражение и Трой разбра, че го беше хванала, и че беше разбрала каква власт има над него.

— Донеси си роклята и обувките на Зелда — повтори тя. — Можем да се маскираме вечер.

При тази мисъл той преглътна с усилие и я погледна, застанала хладно невъзмутима на прага на спалнята си, жената, която само преди секунда бе виждал като застаряваща и непривлекателна; а после тя само за миг беше проникнала до самото сърце на тайните му.

— Какво друго ще правим в Нюкасъл, Манчестър, Ливърпул и Бирмингам? — попита тя.

— Там никой няма да ни познава. Не отговаряме пред никого. Можем да се маскираме, ако искаме. Бихме могли дори да излезем. Зелда и сестра й Изобел биха могли да излязат заедно на вечеря.

Трой почувства как сърцето му започва да блъска малко по-бързо в гърдите при мисълта да излезе, облечен в онези прекрасни дрехи, да почувства въздуха навън по бузата си с гладка кожа, ситния нощен ръмеж — по гривата си от руса коса, да чуе потрепването на собствените си високи токчета по паважа.

— Защо не? — попита Изобел.

Срещнаха се на перона. Трой беше уредил билети за първа класа и запазени места. Пътуваха мълчаливо. Трой беше купил няколко вестника и списания, в случай че тя поиска да чете, но тя прекара пътуването, загледана навън през прозореца.