Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— О, със сигурност — каза той. — Ще се погрижа да им съобщя. Ще я преведат в швейцарската сметка. Когато имаш нужда от средства, ми кажи и ще ги изтегля. Ще идват в агенцията. За всеки, който работи в офиса, или за Филип, това ще изглежда просто като обичайното изплащане на хонорарите ти. Стига никой да не се вглежда твърде внимателно, няма да забележи, че получаваш много повече от преди, и теглиш суми много по-често.

Изобел кимна.

— Чудесно — каза тя. Гледаше навън през прозореца към Филип, който затваряше вратите на обора грижливо, сякаш прибираше под ключ нещо много скъпоценно. — Това е чудесно.

След обичайната им тиха и спокойна Коледа и посрещането на Нова Година вкъщи, Филип беше доволен, че Изобел трябва да прекара една седмица в Лондон заради лекциите. Госпожа М. пристигна в неделя следобед с куфара си и една ръчна чанта, пълна с видеокасети. Съпругът й чакаше Изобел в колата, за да я откара до гарата.

— Във фризера би трябвало да има достатъчно храна, но ако Филип иска нещо специално, в буркана за домакинството има пари — каза Изобел на госпожа М. на прага. — Ако се почувства зле, се обадете на лекаря, независимо от това какво казва той. Ще телефонирам всяка вечер около шест, и тогава можете да ми съобщавате как е той.

— Не се тревожете — каза госпожа М. спокойно. — Зная го какъв е. Ще го наглеждам.

— И непременно го насърчавайте да излиза на разходка всеки ден — каза Изобел.

— Сега, когато се интересува от басейна, е там навън през цялото време — каза госпожа М. — Измерва го и оглежда онзи обор. Почти не се прибира.

Филип слезе по стълбите.

— Здравейте, госпожо М. Тръгваш ли, скъпа? Имаш ли си всичко?

— Всичко — каза Изобел. Госпожа М. изчезна в кухнята и Изобел пристъпи към Филип. Той разтвори ръце за прегръдка и тя почувства познатото му докосване, и целувката му върху косата й.

— Грижи се за себе си — каза тя нежно.

— Разбира се — каза той. — И ти също. Забавлявай се. Това е добра почивка за теб.

— Ще се обаждам — обеща тя. — Всяка вечер в шест.

— Или аз ще ти телефонирам — каза той. — Но нямам номера.

— Не е у мен сега — каза Изобел бързо. — Ще се обадя довечера и ще ти го кажа.

Отстъпи назад и го целуна по устата. Вкусът му беше онзи, който беше обичала цял живот, вкусът на единствения любовник, когото някога бе познала. Прободе я угризение.

— Иска ми се да можех да остана.

— О, хайде, върви — каза той и я побутна леко към вратата. — Ще ти хареса, когато стигнеш там. Ще излизаш ли някъде довечера?

— Да, с Каролин — каза тя, назовавайки друга писателка, към която знаеше, че той изпитва неприязън.

— Хм, добре, предай й моите благопожелания, и й кажи, че последната й книга удивително напомняше на твоята!

Изобел сложи куфара си в багажника на колата, без да възрази, и седна на мястото до шофьора. Филип поспря край отворената входна врата и й помаха за довиждане, докато господин М. подкара надолу по алеята и излезе на пътя.

В неделя вечерта Изобел и Трой вечеряха в хотелската й стая. Трой отдели малко време, за да я инструктира как да се държи с провинциалната преса и какво ще очакват журналистите.

— Но със сигурност — възкликна Изобел, заобиколена от море от вестникарски изрезки, — за всички трябва да е очевидно, че историята не е истина. Не може да вярват сериозно в нея.

— Разбира се, че не вярват — каза Трой. — Не става въпрос да вярват на теб, да вярват на това, което казваш, или да вярват на това, което самите те пишат за теб. Именно затова подбираме интервютата ти толкова грижливо. Всеки знае, че това е измислица. Избягваме журналистите, чиято специалност би била да разобличат това като лъжа. Използваме само онези, които обичат лъжите.

— Защо някой би обичал лъжите? — почуди се Изобел.

— Някои от тях — защото са мързеливи: по-лесно е да се водиш по лъжите, отколкото да откриеш истината и да поправиш лъжите. Други — защото са хитри: лъжите продават повече вестници и списания, отколкото баналната истина. Трети — защото наистина са глупави, успели са някак да си внушат, че такива истории със злодеи и оцелели, всички тези драми се случват всеки ден, а хората успяват да преодолеят преживяното и си купуват дизайнерски дрехи, и са бодри и невредими само няколко седмици по-късно.

Изобел поклати глава.

— Сякаш цял един живот ме дели от къщи.

— Не гледаш достатъчно телевизия — изтъкна Трой. — Ако гледаше, щеше да знаеш, че всички канали, дори уважаваните, които излъчват прилични предавания, бълват преувеличения и глупости. Всичко от извънземни до спонтанно възпламеняване. Две или три вечери седмично, опитни продуценти и оператори пресъздават извънредни ситуации, в които хора скачат в реката да спасяват давещи се кучета, и вярват, че починалите им деца ги предупреждават да не вземат автобус номер 22. От полицията излъчват филм, на който е заснето как хора крадат консерви с боб от рафтовете в супермаркета, и призовават за помощ при арестуването им, сякаш на някого му пука. Хора постъпват в болница за животоспасяващи операции и позволяват на снимачния екип да влезе с тях. Дори собствената ти смърт вече не е достатъчно вълнуваща, освен ако не я покажат по телевизията. Всеки иска да има малко драма в живота си, всеки иска дял от мелодрамата. Всеки иска собствените му преживявания да бъдат върнати при него като отражение, уголемени, оцветени, подходящо осветени. Никой вече не иска да бъде обикновен.