Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Преобладаващото впечатление от статията беше, че основната й цел е вдигане на продажбите. Всичко, дори най-необузданите ужаси на въображението на Изобел, скоро щеше да се появи на пазара, във вариант с твърди корици. Всичко беше открито, всичко беше явно и извадено на показ, всичко беше прочистено, всичко беше налице. Читателят можеше да си купи книгата, да прочете интервюто, да погледне снимките. В описанията под снимките дори се споменаваше името на хотела, за да може читателят да посети същия ресторант като Зелда, да наеме кола от същата компания, да си купи дрехи от същия магазин. Всичко беше за продан, върху всичко имаше етикет с цена.

Изобел прочете статията, сравнявайки измислиците на журналистката със своите собствени, и остана удовлетворена, че нямаше несъответствия, които не би могла да понесе. Някои от преувеличенията доста й харесаха; тя ги запомни. После прочете статията отново, обмисляйки малко по-внимателно онова, което правеха. Крояха заговор да разкажат на колко? На няколкостотин хиляди души? — куп лъжи. Но кой знае защо това сякаш нямаше значение. Това не беше действителност, беше само шумна реклама. Ресторантът не беше толкова хубав, колкото изглеждаше на снимката. Сервитьорът се поклони, поднасяйки шампанското, едва когато фотографът му каза да го направи. Никоя жена не изглеждаше като Зелда, когато ставаше от леглото рано сутрин. Жените можеха да изглеждат като Зелда само след като си купеха необходимата козметика и дрехи, и ако посвещаваха часове наред на подготовка и обличане. Никаква част от този свят не беше реална. Какво значение имаше, ако една история, изпълнена с измислици за този свят, също беше невярна?

Изобел се замисли за миг какво би се случило, ако беше разказала истинската история на живота си, на дългата, предана любов към съпруга й, на неговата борба с болестта, пристъпите му на лошо настроение, за това как тя постепенно се беше принудила да започне да се държи с него като бавачка, като майка. Отричането от собствените й желания, бавното избледняване на надеждата, че той може да се възстанови. Тази история не беше от онези, които хората искаха да четат. Хората искаха да четат за блясък, за късмет, за внезапни зашеметяващи игри на съдбата и щастливи обрати. Такъв беше съвременният свят; той не се интересуваше от дългогодишен тих труд, от задълбочена, старателна работа. Не се интересуваше от борба без почти никакъв шанс за успех или продължителни трудности. Той искаше бързи решения на проблемите и драматични обрати, кратки разкази и изненадващи финали. Искаше резултати на бързи обороти.

Изобел излезе от колата, смачка вестника и го сложи в кошчето за боклук. Сега Зелда беше наистина представена пред света, беше се появила в сутрешно предаване по телевизията и беше представена на женските страници на национален вестник. Сега за милиони хора тя беше реална личност. Те можеше и да се усъмнят в подробностите от историята й, можеха да не я харесват или да я смятат за лъжкиня; но никой не би могъл да отрече съществуването й. Тя беше действителна личност; и нещо по-хубаво, далеч по-хубаво: тя беше знаменитост.

Трой позвъни по обед.

— Видя ли го?

— Да.

— Как ти се стори?

— Казах си, че тя изглежда много добре. И статията беше хубава.

— Издателите са във възторг. Всичко върви много добре.

— Сега тя е истинска, нали?

Трой се замисли за миг:

— Какво имаш предвид?

— Не е нещо тайно, нещо само между нас. Дори не е експеримент, експеримент за смяна на самоличността или литературен експеримент. Сега е действителност.

Трой се поколеба.

— Съжаляваш ли?

Изобел поклати глава.

— Не. Струва ми се неимоверно плашещо, рисковано и вълнуващо. Все едно, че съм шпионин или нещо от този род. Но когато я видях във вестника, това ме накара да я почувствам много реална и в същото време много различна от мен. Тя е отделна личност.

— Все още ли си съгласна тя да тръгне на турне след първи януари? — попита Трой. — Непрекъснато включват в програмата й нови дати. Всички в страната искат да се срещнат с нея.

Изобел почувства тръпка на възбуда.

— Съгласна съм, ако ти си съгласен.

— Не бих го пропуснал за нищо на света — увери я Трой. — Не съм се забавлявал така от години.

На обяд Филип беше погълнат от плановете за плувния басейн. Мъри щеше да дойде следобед, а Филип беше открил грешка в един от техническите чертежи.

— Кара те да се запиташ доколко си знаят работата — каза той ядосано на Изобел. — Твърдят, че са водещата компания за строеж на басейни в страната, а после виждаш, че са сбъркали това.