Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Филип сгъна плановете и ги прибра в специална папка с надпис „Плувен басейн“.

— Остави на мен тогава — каза той доволно. — Аз ще се погрижа за всичко.

На сутринта Филип беше станал преди нея. Донесе й чаша чай в леглото.

— Колко е часът? — попита Изобел, като се надигна и седна с усилие, гледайки навън през прозореца към неприветливата зимна тъмнина.

— Седем — каза той ведро.

— Добре ли си? — попита Изобел и взе подадената чаша. Филип винаги спеше до късно, това беше един от ефектите на състоянието му. Не беше ставал преди нея от години.

— Отлично — каза той бодро. — Но Мъри се обади снощи и каза, че може да намине на път за друг обект рано сутринта, така че реших да съм готов да го посрещна. Готов съм да взема решението за дизайна на сауната, и мога да получа отстъпка от цената, ако направя поръчката преди края на месеца.

— О — каза Изобел.

— Ще му направя чаша чай, когато дойде — каза Филип. — Никога не отказва чаша чай сутрин. Все хуква от къщи, без да е закусил.

Изобел кимна.

— Облечи се и слез, за да се запознаеш с него — каза Филип. — Наистина трябва да се видите. Ще бъде тук много често, щом работата започне.

Когато Изобел влезе в кухнята, Мъри, строителят на басейни, седеше до кухненската маса, с чиния препечен хляб с масло и чаша чай пред него. Когато Изобел влезе, той стана и й отправи лека, дяволита усмивка.

— Това е Мъри Блейк — каза Филип. — Моята съпруга, писателката.

— Госпожо Латимър — каза Мъри и подаде ръка. — Такова удоволствие е да се запознаем най-сетне.

— Приятно ми е — каза Изобел сковано. За момент изпита глупаво съжаление, че носеше стара дълга плетена жилетка с навити ръкави и доста опърпана пола. Мъри носеше топла риза от вълна и памук, кожена жилетка, плътни тъмнокафяви панталони и големи, дори грамадни ботуши. Ръкостискането му беше внимателно, кафявите му очи я гледаха усмихнато. Отметна кичур къдрава тъмна коса, сякаш се стесняваше.

— Моля ви, заповядайте, седнете — каза Изобел вежливо.

— Искаш ли препечена филийка? — попита Филип. — Мъри не можа да устои.

— Сама ще си направя по-късно — каза Изобел. Установи, че няма желание да закусва с майстора на басейни.

— О, няма да се бавя, тръгвам, за да не ви се пречкам — каза Мъри, разтълкувал моментално неприветливото й отношение.

— О! Просто исках да кажа… — Изобел млъкна рязко. Явно нямаше нищо, което би могла да каже, за да поправи неловкото положение, възникнало след отказа й. — Първо трябваше да погледна нещо — каза тя. — Вие двамата закусете, аз ще отида да свърша малко работа — тя излезе от стаята и чу как Филип казва със задоволство: „Сега можем да се залавяме за работа“, докато разстилаше плановете върху кухненската маса.

В сряда Изобел слезе с колата надолу по хълма до вестникарската будка и си купи вестник. Дори не го погледна, докато не стигна с колата до отбивката на върха на хълма, където бе паркирала преди, за да яде бразилски орехи в шоколад. После изключи двигателя и разгъна вестника.

Най-отгоре на първата страница, над заглавията, имаше редица малки снимки и цитати от по един ред от статиите вътре. Имаше снимка на лимузина и красива руса жена, която се привеждаше напред, за да излезе от нея. Надписът над снимката гласеше: „От ужаса до шумната слава: Коя е истинската Зелда Виър?“ Изобел прелисти страниците до централния раздел, женските страници. Имаше три снимки на Зелда, разположени на двойната средна страница. На едната тя излизаше от лимузината, на друга седеше в ресторанта, на трета се виждаше как сервитьорът й поднася шампанско. Изобел огледа и трите с нещо като примесен с опиянение ужас. Снимката с лимузината беше добра, фотографът я беше заснел под ъгъл, така че тя гледаше с усмивка нагоре към него, а от полуразтвореното сако се виждаше горната част на гърдите й. Снимката в ресторанта не беше толкова „ласкава“. Лицето й беше заснето в едър план и Изобел забеляза бръчките около очите си и уморената, отпусната кожа на шията си. Последната снимка, със сервитьора, поднасящ шампанско, беше толкова стилизирана, че на нея можеше да е почти всеки. Представата, която подсказваше, беше „богата разглезена красавица“, а намекът за господство с поклона на мъжа само засилваше това впечатление.

Изобел кимна сдържано и погледна текста. Джейн Брустър наистина притежаваше добра памет. Разказваше историята на Зелда от раждането до настоящия момент с всички допълнителни щрихи, които Изобел и Трой бяха съчинили по време на обяда. Намекваше, че съществува връзка с кралското семейство, и лични покои в Сандрингам за романистката. Даваше съвсем ясно да се разбере, че в романа е разработена автобиографична тема и е добавен допълнителен материал. Намекваше изкусително за основната история, малтретиране от сатанисти — но така, че да не отблъсне предимно семейната читателска аудитория на вестника.