Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Филип се засмя неохотно:

— Признавам се за победен. Но зайците са ужасно досадни. А повечето от тях имат имунитет към миксоматоза. [11] Миксоматозата е позната още от 1896 г. като тежко заболяване на домашни зайци в Южна Америка. От 1950 г. вирусът на миксоматозата се използва в Австралия за борба с диви зайци. В Европа болестта е внесена за тази цел във Франция. Две години по-късно от миксоматоза са обхванати много страни в Западна Европа. — Б. пр. Така че просто ще се въдят все повече и повече. Ригби ми разправяше, че не може да изкарва конете си в пасището, защото тази година било пълно с ужасни заешки дупки.

Изобел кимна, прекалено уморена, за да спори, облегна глава назад и затвори очи. От поклащането на колата разбра, че бяха завили към портата, и чу хрущенето на чакъла по автомобилната алея под колелата.

Излезе от колата и влезе през задната врата в кухнята. По нея се търкаляха остатъците от деня на Филип. На масата имаше чиния с обелка от портокал, а в мивката — две керамични чаши. На два стола имаше вестници, а върху работния плот лежеше сутрешната поща. На кухненската маса бяха разгънати планове за плувния басейн. Имаше лепкаво петно на пода до печката „Ага“, където нещо беше разсипано и не беше избърсано. Изобел изпита огромна умора и досада, сякаш тези няколко тривиални неща бяха цяла планина от чистене, която чакаше нея. Въздъхна и се залови за работа.

Филип влезе след нея и я загледа как зарежда миялната, а после събира вестниците и пощата. Намеси се, когато тя се канеше да сгъне плановете за плувния басейн.

— Оставих тези да ги видиш — възрази той. — Трябва да решим за облицовката на басейна през следващите няколко дни.

Тя се поколеба.

— Ето техническите уточнения — каза той. — Това са предложенията на майстора как ще изглежда басейнът в завършен вид. А тук са скиците.

— Не може ли да ги погледнем след вечеря? — попита Изобел.

Отиде до печката. Задушеното на госпожа М. съхнеше бързо, сосът беше лоясал, а зеленчуците започваха да стават на каша.

— О, добре — каза Филип сприхаво. — Макар че бих предположил, че ще се заинтересуваш — сгъна плановете и ги сложи на бюфета. Подреди на масата две чинии, два ножа и две вилици, донесе чаши и отворена бутилка червено вино. Изобел сипа задушеното и седна срещу него да се храни. После стана от масата да донесе сол и пипер, после хляб, а след това — водни чаши и вода.

След като се нахраниха и тя вече разчистваше съдовете, Филип отново разгъна плановете.

— Сега — каза той.

Внезапно тя си помисли, че той се държи като настойчиво дете, на което трябва да се угоди. Погледна го с обич, примесена с нетърпение.

— Добре — въздъхна тя. — Явно няма да имам спокойствие, докато не ги видя. Да погледнем.

Той моментално се оживи: сочеше подробностите по дизайна, обясняваше как работи системата. Когато стигна до третата и четвъртата страница с предимствата на слънчевата енергия пред електрическото и газовото отопление, Изобел се облегна на стола.

— Наистина си се задълбочил — поздрави го тя. — Но в момента това е повече, отколкото мога да възприема. Искам да си отворя пощата, а после да отида да полежа дълго във ваната и да си легна рано.

— Но трябва да решим — настоя той. — Казах, че ще върна обаждането на Мъри и ще му кажа каква система искаме. Обещах да му кажа утре или вдругиден.

— Тогава можем да решим утре — каза тя.

— Утре ще искаш да пишеш — каза той. — Знаеш, че ще е така. А аз искам да задвижа нещата.

— Тогава ти реши — каза тя. — Проектът е твой. Навлязъл си в него. Ръководиш го още от първия ден. Може да си остане изцяло твой. Вземи решението, това ме устройва.

Филип изглеждаше възхитен.

— Е, явно аз проявявам по-голям интерес към него, отколкото ти.

— Ще се влюбя в него, щом бъде завършен — обеща му тя. — Просто не се вдъхновявам много от чертежи. Знаеш това. Мозъкът ми не е устроен така.

— Винаги съм разбирал от дизайн — каза той. — Представих си го мислено веднага щом започнахме да го обсъждаме. Мъри каза, че никога не е имал клиент с такава ясна представа за това, което иска. Каза, че повечето хора просто казват, че май биха искали плувен басейн, понякога го завеждат да види мястото, а не разполагат с достатъчно площ дори за детски басейн! Аз казах: „Не, измерих целия обор, преди изобщо да вдигна телефона“.

— Сигурна съм, че си бил съвсем точен — каза Изобел.

Усещаше как зад очите й се заражда главоболие. — Точно затова толкова много ти се доверявам да вземаш решенията.