Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Кинозвезда?

— Финансист от международен мащаб, едно от големите имена в борсовите среди — промърмори Трой с мисълта, че това щеше да я обърка за доста дълго време.

— А сериозно ли е? — попита журналистката с милия тон на професионален изповедник. — Мислите ли, че ще се стигне до брак?

— Аз съм белязана — призна Зелда. — Не само по тялото, още имам няколко татуировки, и той ги е виждал — тя се усмихна пленително. — Целува ги, за да уталожи болката ми, това е толкова сладко. Но аз съм белязана. Душевно белязана. Духовно белязана. Някои от травмите достигат много дълбоко. Не бих могла да се омъжа за когото и да било, докато още съм преследвана от страховете си.

Трой откри, че се взира в Зелда с пълно обожание, а сервитьорът, който бе дошъл да прибере чиниите, трябваше да сервира следващото ястие, лавирайки покрай заслепената от любопитство Джейн Брустър.

— Белязана от изпитанието си? — попита тя.

— О, да — Зелда сведе русата си глава почти до рамото на другата жена и зашепна в ухото й. Джейн кимна веднъж, после отново, направи гримаса на пълен ужас и кимна пак. Трой се облегна назад в стола си и повика с усмивка сервитьора, отговарящ за виното.

— Мисля да поръчам бутилка „Рьодерер“ — каза той. — Струва ми се, че всички ще му се насладим сега.

Джейн Брустър си тръгна чак в четири, поруменяла и леко пияна. Докато тя беше в дамската тоалетна, Трой предприе простата предпазна мярка да вземе бързо касетофона й, да изтрие записа и после да сложи касетофона отново на масата.

Зелда го погледна със съмнение

— Какъв беше смисълът от това? Тя знае какво казах. Не е толкова пияна. Ще си спомни по-голямата част.

— Така имаме възможност за опровержение — каза весело Трой. — Ако не ни хареса това, което напише, можем да го отречем, а тя не разполага със запис. Добре измислено, а?

Зелда го погледна с известно възхищение.

— Много безскрупулно.

Трой се усмихна:

— Нали? Сега ще ти донеса палтото. Искам да те види в него.

Когато Джейн се върна с тежки стъпки от дамската тоалетна, откри, че Трой вече плаща сметката, а Зелда чака във фоайето, загърната в норка с цвета на пчелен мед.

— Можем ли да ви откараме донякъде? — попита Зелда. — Чака ни кола.

— Не, не — каза Джейн. — Ще вървя пеша. Беше удоволствие да се запознаем.

Зелда я удостои със сияйна усмивка.

— Фотографът сигурно ще пристигне всеки момент, уговорката беше за три часа — каза Джейн, като се оглеждаше раздразнено.

Дребен мъж се измъкна от едно от гигантските канапета е възглавнички във фоайето.

— О, ето го. Джордж, това е мадмоазел Виър с агента си. Оставям те да се оправяш — тя се обърна към Трой. — Разбира се, предпочитахме да го направим в дома й. Ако решите, все пак бихме могли да дойдем в дома й, утре, да речем. Нашите читатели наистина очакват да я видят в дома й. Обичаме подобни интимни представяния за големи събития като това.

Трой сви със съжаление рамене.

— В момента тя живее в Рим — каза. — Мадмоазел Виър е отседнала при приятели в Англия; домът не може да бъде фотографиран, по причини, свързани с безопасността.

При тези думи Джейн се разведри. Трой се наведе напред и Зелда долови само няколко прошепнати думи. Беше сигурна, че една от тях беше: „Сандрингам“.

— О, наистина ли? — каза Джейн, поглеждайки Зелда с подновен интерес. — А можем ли да очакваме съвместна публична поява в някакъв скорошен момент?

— Следващата пролет — отвърна Трой. — Но ти ще узнаеш първа, Джейн, обещавам. Това е най-малкото, което можем да направим в замяна на дискретността ти сега, и на проявеното разбиране.

Джейн стисна силно ръката на Зелда за довиждане. Зелда се усмихна по начин, който, надяваше се, съчетаваше поведението на жена, близка с кралските особи, и куража на човек, съумял да оцелее. Джейн излезе през летящата врата.

Фотографът пристъпи напред.

— Мислех си да седнете на софата до вазата с цветя — каза той. — А после още няколко непринудени кадъра, може би в ресторанта.

— Аз ще държа палтото — каза бързо Трой на Зелда.

— Няма ли да остана с него?

Той поклати глава.

— Защитници на правата на животните. Има хора, осъждащи носенето на кожи. Не искаме да кипнат от възмущение и да забравят да си купят книгата. Искаме да си поръчват книгата онлайн и да я купуват от книжарниците. А не да мислят за нещо друго, когато чуят името ти.

Зелда му даде палтото си и седна на стола. Джордж гласеше позата й, докосваше я по бузата, за да обърне главата й в една или друга посока, сновеше около нея, издавайки леки, насърчителни звуци.