Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Много бих искала да ме размажеш — отвърна тя.

Интеркомът на шофьора се включи.

— Извинете, сър, но наближаваме входа на хотела.

— Разбира се — каза Трой, облегна се назад на мястото си и си оправи вратовръзката. Вратата на колата се отвори и униформеният портиер се поклони, когато видя Зелда. Тя се разгъна, слизайки от колата, като стриптийзьорка, излизаща от торта. Трой, който излизаше от другата страна, откри, че й се възхищава като на предмет, лъскав и изискан като колата, скъп като палтото, а после тръгна напред да я хване под ръка, за да я въведе в хотела.

Имаха среща за обяд с журналистката Джейн Брустър. Зелда остави коженото си палто на гардероб и влезе в залата на ресторанта, полюшвайки се леко на розовите си обувки с висок ток, в розовия си костюм. Бизнесмени с тлъсти увиснали гуши я зяпаха, сякаш беше количката с десертите. Сервитьори-италианци й се усмихваха широко като на слязъл от небето ангел. Джейн Брустър, жена с решително, продълговато лице с остри черти, в измачкан тъмносин делови костюм, се изправи и се ръкува отривисто с нея, сякаш никога през живота си не беше чувствала пробождане на завист при вида на по-богата, безкрайно по-красива от нея жена.

Зелда се плъзна върху кадифената пейка и скромно се огледа наоколо. Трой задържа стола под спускащия се широк задник на журналистката, а после и сам седна.

— Чаша шампанско? — промърмори той към журналистката.

Тя го фиксира със суров поглед и каза:

— Никога не пия през деня. Проваля ми концентрацията.

— О, Зелда също не пие — каза Трой невъзмутимо. — Бутилка минерална вода, моля.

— Имате ли нещо против? — обърна се журналистката към Зелда, като извади малък касетофон и го сложи на масата. — Намирам, че подпомага паметта ми. Просто забравете, че е там.

Зелда стрелна Трой с кратък, изпълнен с ужас поглед, а после кимна усмихнато на журналистката:

— Разбира се.

Келнерът се върна с минералната вода. Джейн Брустър изчака, докато суетенето около поръчките приключи, а после се приведе напред:

— На каква възраст бяхте, когато се случиха тези събития?

Зелда се облегна малко назад на мястото си.

— Романът е художествена измислица — напомни й тя внимателно.

— Вашите издатели дават съвсем ясно да се разбере, че е основан на собствените ви преживявания.

— Не се основава пряко върху мои преживявания — каза Зелда. — Основан е върху инцидент, поредица от инциденти. Някои от тях са се случвали с мен, за други съм чела, трети са се случили с мои познати. Като всички художествени произведения, това е втъкаване на различни обособени елементи в повествованието.

— „Особени“ ли каза? — попита Трой.

— Обособени — поправи го Зелда.

— Това е дума, която не ми е позната — каза Трой остро.

— О… — каза Зелда. Схвана намека, а после се изкикоти: — Намерих я в една кръстословица.

— Значи не може да се твърди, че сте високообразована жена — отбеляза журналистката, наблюдавайки тази размяна на реплики с блеснали малки, кръгли като копчета очи.

— Не — каза Зелда. — Това е едно от нещата, за които много съжалявам. Но сега чета, постоянно чета.

— Какво четете в момента? Какво има на нощната ви масичка?

Внезапно Зелда си представи ярко спалнята в Кент, ленената възглавница, нощната масичка и книгите, които четеше за удоволствие: „Моралът на богатството “ на Саймън Шама [9] Саймън Майкъл Шама (р. 13 февруари 1945 г.) е професор по история и история на изкуството в Колумбийския университет. Между многото му трудове за история и изкуство са Landscape and Memory („Пейзаж и памет “), Dead Certainties („Мъртви неизбежности “), Rembrandt's Eyes („Очите на Рембранд “) и неговата история на Френската революция Citizens („Граждани“). —Б. пр. и „Земни блага“ на Лайза Джардин.

— Джили Купър — каза тя. — Дик Франсис. [10] Британски писател (1920–2010 г.), издаван и у нас. Бивш професионален жокей, повечето от романите му са свързани с конете. В България са издадени книгите му „Банкер“, „Смъртоносен галоп", „Фаворит", „Заради тръпката" и други. — Б. пр.

— Коя книга?

— Онази за конете.

Келнерът им донесе предястието и Трой взе вилицата с чувство на облекчение заради прекъсването.

— А какво ще кажете за личния си живот? — попита Джейн. — Има ли мъж в живота ви?

Зелда сведе поглед към блините с хайвер и заквасена сметана.

— Виждам се с един човек — каза тя много тихо. — Но трябва да бъда дискретна. Той е доста известен.