Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Филип я чакаше отвън в колата.

— Седем минути закъснение — каза той без никакъв друг поздрав. — Радвам се, че не се мотах да те чакам на перона.

— Съжалявам — каза тя. — Настина ли?

— Можеше и да настина.

Той запали двигателя и се вляха в опашката, чакаща да излезе от гарата.

— Добре ли мина лекцията? — попита той.

— О, да — каза тя. — Достави ми голямо удоволствие. Будни студенти, интересни въпроси.

— Имаше две телефонни съобщения — каза той. — Записах ги. Нищо важно. Трой позвъни.

Тя кимна.

— Глупакът изглежда не знаеше къде си. Казах му: „Тя ти е клиент, не е ли редно да си наясно къде се намира?“

Изобел се усмихна скришом, представяйки си Трой в галерията за зрители, как гледа Зелда и чува сприхавия глас на Филип.

— Той какво каза?

— Каза, че доколкото знаел, сутрин оставаш у дома да пишеш. Казах му, че си в Лондон да изнасяш лекция. Но човек би предположил, че той ще е наясно къде си и какво правиш.

— Ако не става дума за работа, свързана с издателите, всъщност не го засяга особено — каза Изобел тихо.

Филип кимна, вперил поглед в пътя.

— Госпожа М. ни остави задушено във фурната. Пуснах я да си тръгне по-рано, като че ли нямаше особен смисъл да се мотае наоколо, нямаше никаква работа за нея.

— Почисти ли банята? — попита Изобел.

— Не знам. Бях навън в обора с човека за басейна. Дълго си говорихме за отоплителни системи. Много сериозно съм се замислил да изберем слънчева енергия. Можем да сложим панелите на покрива на обора, ще бъдат съвсем дискретни, и тогава ще имаме постоянно безплатна топла вода. Това е много по-икономичен подход, макар че, разбира се, технологията е сравнително нова.

— Да — каза Изобел тихо. Денят й като Зелда вече й се струваше много далечен. Сутринта с Трой, телевизионното студио, линията кокаин, розовият костюм, триумфът на интервюто с журналистката: всичко това й се струваше много далечно.

— Той е много приличен млад човек, разбира се, истински търговец с всичките обичайни договори с клаузи със ситен шрифт, но наистина си знае работата. Толкова е хубаво да срещнеш ентусиазиран и инициативен човек. Разгледахме някои декоративни облицовки на басейни, които е правил. Можеш да поръчаш плочки, или един вид равномерно плътно покритие, което е по-евтино, но изглеждаше добре. Мислех си да се спрем на плочки. Едва ли си струва да се стискаме с парите, когато става дума за дългосрочна инвестиция.

— Да — каза Изобел.

— Той почти ме спечели за идеята да сложим кабина със сауна в далечния край. Имаме място точно колкото за един от по-малките модели, а сауните са страхотно отпускащи. Какво мислиш? Харесва ли ти идеята за сауна?

— Колко струват? — попита Изобел.

— Зависи от размера, от облицовката. От какво ли не. Струва ми се, че бихме могли да се сдобием с една хубава за около пет хиляди.

Изобел примигна.

— Наистина ми се струва ужасно скъпо, като се вземе предвид и цената за басейна.

— Не знам — каза Филип. — Не и когато си помислиш какво получаваш за парите.

— Но ние никога не сме искали сауна.

— Никога преди не сме имали басейн — каза той логично. — Разбира се, че човек не би искал сауна, ако няма басейн. Но ако имаш басейн, тогава сауната е естествено допълнение. А ако имаш сауна, можеш да използваш остатъчната топлина за джакузи в края на басейна. И са на практика стандартни.

Изобел изпита силна умора. Предположи, че се дължи на спада на еуфорията, предизвикана от наркотика, от вълнението и съзнанието, че е център на вниманието. Но сега, докато пътуваха към къщи, околностите на селото й се струваха непоносимо мрачни и неприветливи. Фаровете на колата едва пронизваха зимната тъмнина; успяваха да осветят единствено живия плет и бордюра покрай тесния път, отвъд тях се виждаше само черна тъмнина. Един заек изтича и се поколеба на пътя.

— Внимавай! — изкрещя Изобел.

Филип нито натисна спирачките, нито зави.

Изобел затвори очи и трепна от лекия тъп звук, когато голата удари животното.

— Те са просто вредители — каза Филип, а Изобел се опита да не мисли, че животното можеше да не е мъртво, а ранено, драскащо със задните си крака по студения асфалт.

— Естествен подбор — каза Филип. — Зайците ще трябва да се научат да избягват колите.

— Не виждам как колите могат да бъдат част от естествения подбор — каза Изобел раздразнено. — Бих казала, че присъствието им е твърде неестествено.

— Сега те са околната среда, нали?

— Реагирам със съмнение всеки път, когато някой ми каже, че нещо е неизбежно, или част от природните стихии, или част от новата околна среда — каза Изобел язвително. — В такива случаи ми става ясно, че току-що е било изобретено нещо особено неприятно, а от мен се очаква да се примиря с него.