Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— А в резултат на това болезнено изживяване вие сте създали творба с много… ъъ… пикантен стил — каза Стивън, като намигна към камерата и се опита да не се усмихва похотливо.

Зелда го изгледа ледено.

— Не бих го нарекла пикантен.

В галерията за зрители Трой забеляза, че се е вкопчил в гърба на стола.

— О, не — изрече той със слаб глас, разпознавайки острата нотка на напомнящия за училищна директорка тон на Изобел Латимър.

— Е, не можете да отречете, че в книгата има секс — вметна Рейн.

Зелда, готвеща се всеки миг да се сопне раздразнено, си спомни коя е.

— Бих я описала като дълбоко еротична — прошепна тя. — Бих казала, че тя принадлежи към категорията на съкровените четива за жени, които са познали любовта и живота… не бихте ли казали и вие същото?

— Някои хора може да кажат, че на места малко се прекалява — намекна Рейн с неприязнен тон. Зелда се облегна назад на софата и й се усмихна.

— О, не трябва да се страхувате от желанието — каза тя топло. — Толкова много от нас така силно се страхуват от желанието. Трябва да се научим да се стремим към него. Трябва да се научим да го търсим. Всъщност не вярвам в тази представа за „прекаленост“.

— Как се справих? — попита го Изобел настойчиво. — Наистина?

— Наистина, беше великолепна — каза й Трой. Плъзна ръка по седалката на лимузината и положи свитата си длан под тила й. — Зелда, Зелда, светът все още не е готов за теб. Извади корицата на книгата си в предаване на дневната телевизия, в галерията щяха да получат припадък, а после погледна Рейн и Стивън в очите и им каза, че обсъждат женска софт-порнография и че не трябва да се боят от желанието. Беше истинска наслада. Не знаеха откъде им е дошло. Аз самият бях слисан. Беше прекрасно.

— Предполагам, че практиката при подобни уговорки не ми е позната — каза Изобел, като се мръщеше под лъскавия, съвършен бретон на Зелда.

— Не! Моля те! Не! Дори не си помисляй за това — настоя Трой. — Зелда, скъпа, върни се при мен. Не искам Изобел точно сега. Недей да мислиш за практики, изисквания или нещо подобно. Те се влюбиха в теб, всички баби в публиката те обожаваха, а всички хлапета в галерията те приеха за гей-икона. Не омаловажавай постигнатото с безпокойства дали разбираш принципите на сутрешните телевизионни блокове или не. Нека те разберат теб.

За миг тя замълча замислено.

— Ще го обсъдя с Изобел Латимър по-късно — предложи Трой. — Можем да поговорим за това като за социална концепция или нещо от този род. Нещо, което тя познава и за което предпочита да мисли. Но Зелда просто иска да си прекарва добре. А сега ще се срещнем с една журналистка за ранен обяд, така че Зелда трябва да бъде себе си, да не излиза от своята прекрасна, безупречна същност.

— Изглеждам ли добре?

— Изглеждаш възхитително. Би ли искала още малко кока?

Тя хвърли поглед към тила на шофьора.

— Можем ли?

— Естествено — Трой повиши глас, за да може шофьорът да чуе: — Може ли да вдигнете преградата, ако обичате?

— Да, сър — отвърна шофьорът. — Ще бъдем в хотела след приблизително двайсет минути.

Преградата от матирано стъкло се вдигна безшумно, а после Трой и Зелда останаха сами в уютното усамотение на задната седалка на лимузината. Трой взе едно списание и приготви две къси линийки по протежението му, нави банкнота и я подаде първо на Зелда. Тя се наведе и смръкна, после отметна глава назад и затвори очи. Трой обхвана с поглед очертанието на шията й, чисто и гладко. Смръкна своя дял от кокаина, а после попи остатъка с пръст и го облиза.

— Никога преди не съм правила такова нещо — каза Изобел зачудено.

— Зелда Виър никога не е вземала наркотици? — попита Трой.

Тя отвори замъглените си сиви очи.

— О, Зелда е вземала — каза уверено. — Отказала ги е за известно време, но сега го прави, когато моментът е подходящ. На задните седалки на лимузини с красиви мъже на път за срещи с журналисти, след като се е явявала по телевизията. Непрекъснато прави такива неща.

Трой й се усмихна и се надвеси напред. Носеше се ухание, което принадлежеше само на Зелда: съчетание от парфюма й, уханието на грима й, на лак за коса, и топлият, наситен мирис на коженото палто. Зелда се приближи малко. Трой вдъхна с наслада мамещото ухание, изпълващо няколкото сантиметра между тях.

— Не се осмелявам да те целуна — каза той. — Не искам да ти размажа грима.

— Мога да го възстановя — прошепна тя. — Или ти би могъл.

— Много ще ми е неприятно да ти размажа грима — прошепна той: лицата им бяха толкова близо едно до друго, че дъхът му раздвижи светлорусия й бретон, докато говореше.