Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Почти си готова — увери я Трой.

Четката, натежала от пудра в прасковен цвят, премина бързо по лицето й, прониквайки във всяка бръчка, във всяка пора, а после четката за руж, гъсто напоена с кораловорозово, обходи скулите й. Най-накрая моливът за червило очерта устните й, изрисува усмивката й, както човек може да нарисува лице върху празно платно. После Трой докосна устните й с четчица, полагайки цвета като поредица от малки целувки. Бързо движение с пухчето за пудра, кърпичката за попиване, повторно нанасяне на цвета, а после:

— Идеално — промълви Трой.

Вече като Зелда, тя отвори очи и се видя. В образа на Зелда, обхвана с поглед собствената си красота и видя как карминените устни се извиват нагоре в тиха усмивка на пълно удовлетворение. В образа на Зелда, тя се надигна от столчето и едва погледна Трой. Тръгна към леглото и седна на ръба, на самия ръб, така че бедрата й изглеждаха стегнати и прекрасни, и нахлузи чорапите си, докато той гледаше, сякаш тя беше образ върху филмов екран, а не реална жена. В образа на Зелда, тя плъзна полата нагоре по бедрата си, после се обърна с гръб към него, позволи му да държи сакото и да го повдигне към раменете й. Като Зелда, тя закопча големите позлатени копчета на сакото, а после се наведе към огледалото да закрепи големите златни обици с клипс, спря за миг и огледа цялостния ефект.

— Готова съм — каза тя просто.

— Прелестна си — каза Трой, взрян в нея. — Ти си прелестен, прелестен… — поколеба се, търсейки подходящата дума. — образец на женственост.

Това би накарало Изобел Латимър да се изкикоти, но Зелда го погледна под потъмнените си мигли, сякаш той не й отдаваше нищо повече от дължимото.

— Знам.

Когато слязоха по стълбите, колата вече ги чакаше отвън: Зелда потропваше изящно по студените камъни на паважа с обувките си на висок ток. Шофьорът задържа вратата отворена и тя мина плавно покрай него, сякаш за нея той не беше нещо повече от стълб на улична лампа. Седна от страната на седалката, която беше най-близо до тротоара, не й мина през ум да се премести нататък. Трой трябваше да заобиколи отзад и да седне от другата страна. Зелда сведе глава, така че носът й леко докосваше меката яка. Така, увита в кожата, тя сякаш бе скрита зад екзотична завеса, като онези в индийските домове, отделящи жените от мъжете, той изобщо не можеше да види алените й устни, нищо, освен сивите очи, които проблясваха към него в мрака на колата.

Пътуваха в тишина, без да разговарят. Шофьорът спря за миг пред охранителната бариера на телевизионните студиа, а после продължи нагоре към стъклените врати на рецепцията. Една служителка от техническия персонал ги чакаше, за да ги посрещне: тя пристъпи вежливо напред, а после по изненаданото й лице пролича ефектът от дългото до глезените, златисто кожено палто, от розовите обувки на висок ток, от сведеното лице на Зелда.

— Насам, мадмоазел Виър — прошепна тя и ги поведе през двойните врати и надолу по коридора.

— В гримьорната си ли би искала да отиде мадмоазел Виър, или в стаята за подготовка на участниците? — попита тя Трой, като хвърли поглед назад към Зелда, която вървеше бавно надолу по коридора зад тях, гледайки с безразличие рекламните снимки на стари филмови звезди по стените.

— В гримьорната си — реши Трой. — Ще има нужда от чай „Дарджилинг“ и минерална вода.

— Разбира се, разбира се — каза младата жена. — Режисьорът ще иска да размени набързо няколко думи с нея, но нали вече сте видели списъка с въпросите?

Трой кимна.

Завиха зад един ъгъл и служителката от техническия екип с почтително привеждане, почти реверанс, задържа отворена една врата, за да мине Зелда.

— Гримьорната ви, мадмоазел Виър — прошепна тя.

— Merci — отвърна Зелда, мина плавно край нея и седна на стола пред яркоосветеното огледало.

Вратата се затвори зад тях.

— „ Merci “ беше много добра идея — похвали я Трой.

Тя се обърна бързо да каже нещо, но той вдигна предупредително пръст.

— Бъди Зелда — каза настойчиво. — Не спирай да бъдеш нея, докато не се прибереш у дома. Всичко трябва да бъде гладко и безупречно.

Тя си пое рязко дъх, кимна и се облегна назад в стола.

— Наистина се чувствам доста ужасно — каза тя с провлечения тон на Зелда. Протегна ръка и той видя, че пръстите й треперят. — Толкова мразя да говоря за себе си!

— Чай — препоръча той. — Аз ще го направя.

До тоалетната масичка на звездата имаше малък хладилник, а отгоре — чайник, насипен чай „Дарджилинг“, чаши и чинийки. Трой изчезна в свързаната с гримьорната душ-кабина, напълни чайника, върна се и го включи. Надникна в хладилника.