Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Чу радиобудилника на Трой да звъни в шест без четвърт сутринта, а после той потропа на вратата й в шест.

— Влез! — обади се Изобел, седна в леглото и инстинктивно вдигна чаршафа до брадичката си.

Той донесе чаша чай и я сложи на масичката до леглото й.

— Как е звездата? — попита приветливо.

Двамата си отправиха взаимно внимателни, изучаващи погледи. Вече се учеха да разчитат взаимно настроенията си. Трой беше развълнуван, нервен. Изобел беше изпълнена с неохота, изпълнена с ужас, от който й призляваше.

— В студиото имат фризьор и гримьор, но си помислих, че ще се чувстваш по-добре, ако първо направиш всичко тук. Затова те събудих толкова рано, за да имаме много време — каза Трой, като говореше бързо. — Ще ти приготвя вана, а после ще е добре да закусиш нещо. Имам зърнени закуски, или можеш да хапнеш яйце и препечена филийка.

— Само препечена филийка — каза Изобел.

— Не се тревожи, всичко ще бъде наред — увери я Трой. — Сега ще ти напълня ваната.

— Какво ще облека? — попита Изобел, когато той тръгна към вратата.

— Розовият костюм е идеален за сутрешна телевизия — реши той. — Иди да си вземеш вана и ела на закуска, а после ще ти помогна да се гримираш и облечеш. И ми хрумна нещо. Ако искаш, ще се обадя у вас, когато всъщност се явяваш по телевизията: така ще знаем, че той не гледа внимателно. Освен това е добър начин да си прикрием следите. Ако звъня и питам за теб, тогава той ще заключи, че не си с мен.

Изобел се поколеба:

— Предполагам.

— Не е задължително.

— Не, идеята е добра. Просто ми се струва толкова…

Трой чакаше.

— Толкова безчувствено. Да го мамя така целенасочено.

— Не го мамим с лоша умисъл — посочи Трой. — Просто изпълняваме задачата, която си поставихме. Прикриваме те напълно.

Изобел кимна.

— Това ме кара да се чувствам, сякаш предавам доверието му — каза тя тихо. — Като се съгласявам с теб и го лъжа. Като заговорнича.

— Това е заради неговия басейн — отбеляза Трой. — Заради неговата издръжка. Той има полза от това. Ти самата не се срамуваш от Зелда, нали?

— О, не!

— Следователно пазим това в тайна от него за негово добро, не за твое. И със сигурност — не за мое. Правим го за него, не за нас.

Изобел кимна и посегна към чая си.

— Вана след пет минути — каза Трой и й отправи бърза, насърчителна усмивка.

След като той излезе от стаята, тя пусна прикриващия я чаршаф и се измъкна от леглото. Отиде до прозореца и погледна навън. Беше прекалено тъмно, за да прецени какъв ще бъде денят. Оранжевите светлини на уличните лампи прикриваха изцяло зората. Изобел дръпна завесата, усещайки как й призлява от безпокойство, навлече вълнения си халат и послушно тръгна към банята.

След закуска се почувства по-бодра. Трой вече беше облечен в тъмна копринена риза, вратовръзка в тон с нея и тъмен панталон. Демонстрираше по-подчертано отвсякога готовността си да я подкрепи. Когато тя се върна в спалнята си, леглото вече беше оправено, а дрехите й бяха извадени и подредени върху покривката: коприненото бельо, розовият костюм с прилепналото сако, прозрачният чорапогащник в прасковен цвят, розовите обувки на висок ток. На леглото с умишлена прекадена небрежност беше метнато новото кожено палто.

— Перуката, после гримът преди всичко останало — заяви Трой.

Изобел седна на столчето пред тоалетната масичка и взе пищната перука от стойката. Държеше предния край, докато Трой нахлузваше основната част на перуката на главата й.

— Ау — изохка тя.

— Il faut soufrir … [8] (фр.) — Налага се да страдаш. — Б. пр. — предупреди я Трой. — Сега си затвори очите.

Изобел затвори очи и почувства лекото потупване от полагането на овлажнителя по лицето си, върховете на пръстите на Трой, пърхащи по бузите й, по клепачите й, по челото й. Почувства как под докосването му обичайното замислено и намръщено изражение на Изобел Латимър се стапя, усети как лъчезарното безгрижие на Зелда взема връх.

— Истински рай — изрече със затворена уста.

— Тихо — прошепна Трой. — Това е магия.

С леки докосвания с гъбата той покри лицето й с фон дьо тен. Изобел почувства как кремът покрива лицето й, сякаш я обагряха в нови цветове, превръщайки я в нова и по-добра версия на самата нея, почувства как бръчките на челото й изчезват под благоуханния, гладък крем. После усети внимателните, любовни докосвания на сенките за очи, лекия влажен допир на очната линия, и ласката на четчицата за нанасяне на спиралата.