Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Таксито чакаше да ги откара обратно в хотела. Трой я побутваше към отворената врата, когато от друга врата излезе елегантно облечен млад мъж и каза:

— Госпожица Виър?

Двамата се обърнаха заедно, и двамата казаха:

— Да?

— Беше много впечатляващо — каза мъжът, обръщайки се направо към Зелда, откровено пренебрегвайки Трой. — Питам се дали ще проявите интерес да се появите в едно предаване, което подготвям за излъчване тази седмица. Става дума за късно вечерно дискусионно предаване, целта ни е да изберем някои от сериозните въпроси на деня и да ги разгледаме в дълбочина — леко насмешливото му изражение подсказа, че няма особено високо мнение за дискусията в ранното предаване. — Ще имате шанса да развиете идеите си. Съдейки по това, което говорихте там, си помислих, че сигурно ще имате някои интересни коментари.

— Госпожица Виър е на турне за представяне на книга — вметна Трой. — Всъщност не е дошла да участва в късни вечерни дискусионни предавания.

— Бихме могли да споменем книгата — настоя мъжът, все така без да поглежда Трой. — Всъщност си мислех, че една от темите, които бихме могли да засегнем, е припокриването на художествена измислица и реалност. Цялата тази представа за автобиографичност, художественото повествование, водено от първо лице.

Той не говореше на Трой, пренебрегваше го и се обръщаше направо към Зелда, която се бе понавъсила със замислената гримаса на Изобел, докато обмисляше думите му. Трой беше обзет от безпокойство.

— Зелда — каза той тихо.

Тя се върна към фалшивата си същност. Насочи изведнъж лъчезарната си усмивка към него и попита:

— Кога ще го направим?

— Сряда вечерта? — предложи младият мъж. — Излъчваме на живо. Единственият проблем е, че това е регионална програма, използваме студиата на Манчестър.

— Това не е проблем — каза Зелда. — В сряда сме в Манчестър.

— Наистина ли? — грейна той. — Е, това е фантастично. Можете ли да бъдете в студиото в десет и половина?

— Тя всъщност не… — опита се да каже Трой.

Зелда кимна.

— Ще бъде чудесно — каза тя твърдо. — Хайде, Трой — мина бързо покрай него и се качи в таксито. Трой затвори внимателно вратата след нея и се обърна към младия мъж.

— Не се тревожете — каза мъжът на Трой със съзаклятническо намигване. — Това е детска игра. Определяме предаването като високо интелектуално само защото всички говорят ли, говорят, безкрайно дълго време. Ако може да върже две думи, ще се справи. А ако се запъне, в студиото ще има човек, който ще може да я измъкне от затруднението. Някой от Манчестърския университет, някой, който разбира от книги, който е наясно с цялата философска позиция. Човек с ум главата, нали разбирате какво имам предвид?

— О, да — каза Трой горчиво, като заобиколи до другата страна на колата. — Знам точно какво имате предвид.

Вечеряха в ресторанта. Зелда привлече погледите, когато се появи с тъмносинята си коктейлна рокля и безкрайно високите токчета. За аперитив пи шампанско, а после с яденето — вода. Трой, отпускайки се след цял ден, прекаран нащрек, забеляза, че поглъща по-голямата част от бутилката червено вино, която беше поръчал за двамата.

Зелда отказа десерт, но взе малка чаша черно кафе. Отпи една глътка, после остави чашата настрана.

— Не е ли хубаво? — попита Трой.

— Пия само колумбийско — каза тя провлечено.

Трой се ухили, предполагайки, че Изобел Латимър пие вкъщи само разтворимо кафе.

— Ще го върна — предложи той.

Тя поклати глава.

— О, не, не създавай проблем. Вместо това ще вземем бутилка шампанско.

Трой хвърли поглед към часовника си: беше десет часът.

— Не е ли по-добре да си легнеш рано? — попита той.

Зелда му отправи през масата поглед, който го накара да затаи дъх от желание.

— Да, мисля, че е добре да го направя — каза тя. — Да поръчаме да донесат бутилка шампанско в моята стая.

Трой я последва вън от ресторанта, улавяйки погледите на мъжете, които се зазяпваха след Зелда. Когато стигна до фоайето, тя вече беше повикала асансьора.

Апартаментът на Зелда беше най-добрият в хотела. Тя махна на Трой да седне в тапицирано с брокат кресло и се изтегна на софата като персийска котка със светла козина. Трой се обади на румсървиса, докато Зелда изрита обувките си и изпружи краката си с извити стъпала в прозрачен чорапогащник.

— Всъщност денят не беше лош — каза тя.

— Никак не беше лош — каза Трой, като седна в неудобното кресло. Известно време мълчаха в очакване. После на вратата се почука и Трой отвори на човека от румсървиса, който носеше кофичка с лед, шампанско и две чаши. Трой измъкна тапата на бутилката и наля по една чаша на двамата. Зелда премести крак от възглавничката на софата.