Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Той се поколеба само за миг.

— Искам да си наясно, че не си падам по преобличането в женски дрехи — каза той, поставяйки граница, сякаш мислеше, че това някак ще ги предпази.

— Разбира се, че не — каза тя просто. — Това няма нищо общо. Тук става дума за това да бъдеш Зелда.

Той се обърна и нахлузи русата перука, несръчен в смущението си. Без да среща очите на отражението си, погледна в огледалото и нанесе малко алено по устните си, още леко оцветени отпреди. Обърна се към преценяващия й поглед. Сви рамене, опитвайки се да скрие смущението си, и отбеляза:

— Нелепо.

Изобел бавно поклати глава:

— Изглеждаш прекрасно — каза тя. — Прекрасна жена в красив мъжки костюм. Изглеждаш удивително… — тя затърси думата — загадъчен.

— Сложи си другата перука — предложи той.

Застанаха един до друг пред тоалетната масичка, като две момичета, делящи си огледалото в дамската тоалетна. Изобел нахлузи русата перука и разреса буйната коса, за да й придаде обем. С очи, приковани в отражението на Трой, тя посегна да оцвети устните си в същия ален цвят като неговите. Стояха мълчаливо, момичета-близначки, еднакви жени.

Гледайки себе си, наблюдавайки движението в огледалото, Трой плъзна ръка около талията й. Изобел, наблюдавайки и двамата, се обърна в прегръдката му и в огледалото се видяха в едър план красивото му лице под водопад от руса коса, и нейният съсредоточен профил. Трой видя с ъгълчето на окото си как русата му коса падна напред, когато се обърна леко и се наведе да я целуне. Почувства топлия вкус на червилото, когато се целунаха нежно, а после дълбоко, поемайки взаимно топлината на устните си, докосването на езика, топлото плъзване на устните, гладки като восък от червилото.

Трой пусна Изобел и тя отстъпи малко назад, сивите й очи бяха силно потъмнели от желание.

— Това е нещо изключително — каза той, с леко потрепване в гласа.

Тя кимна: не се осмеляваше да проговори.

За миг останаха така в мълчание.

— По-добре ще е да започнеш да се приготвяш — каза Трой, след като се покашля. — Трябва да бъдем в „Савой“ в един.

Обърна се отново към огледалото и смъкна перуката от главата си, сложи я внимателно на поставката, избърса аленото червило от устата си. Видя я да го гледа в огледалото, видя неприкритото желание в очите й.

— Ще направя по чаша хубав чай — каза той.

Когато се върна в спалнята с подноса в ръце, Трой се отдръпна стреснато при вида й. Изобел беше изчезнала, напълно изчезнала. На нейното място бе Зелда Виър. Зелда седеше пред тоалетната масичка, гола, ако не се брояха коприненото бюстие и миниатюрните, високо изрязани сатенени бикини. Гърдите й бяха стегнато „опаковани“ в дантелата, ханшът — оформен от еластичния сатен. Беше вдигнала ръце към тила си, в опит да вдигне гривата си от руса коса още по-високо. Очите й, с тъмни клепачи, натежали от бремето на изкуствените мигли, сенките, очната линия, спиралата, срещнаха себе си в огледалото в безмълвно възхищение. Кожата й, гладката, винаги добре покрита кожа на Изобел, блестеше като бял мрамор в потъналата в сенки стая. Дългите й, бледи, голи крака бяха присвити, за да задържат стъпалата й на косъм от пода. Отпуснатостта на бедрата й, бедрата на Изобел, напълнели от седенето в стола пред бюрото, бе прикрита от напрегнатата поза: „кацнала“ на ръба на стола в тоалетната стая като в порнографска снимка от петдесетте, скромна по днешните стандарти, но сияеща с омагьосващ чар.

За Трой, който за първи път беше видял полугола жена върху меките корици на евтините романи на въртящата се поставка в кварталния магазин, и беше зървал момичетата по страниците на календарите в задните стаички в бензиностанциите, тя беше ехо от юношеско желание, пулсиращо от скрития си заряд. Тя беше икона, позлатена с копнежа на полуосъзнатото, гузно желание на едно момче.

Изобел чу как чайникът се удари с издрънчаване в чашите, когато Трой потръпна при вида й, и се обърна и остави гребена с непоколебимо спокойствие.

— Влез — каза тя на Трой с копринен тон, с гласа на Зелда. — Умирам за чаша чай.

— Може би искаш шампанско? — изпелтечи Трой, опитвайки се да влезе в крак с този преход.

— Имаш ли изстудено „Рьодерер“?

Трой кимна.

— Може би по-късно — каза тя.

Той наля чая и сложи една чаша до дясната й ръка на тоалетната масичка. Тя се наведе напред и добави още малко руж с четката от гъст самурен косъм, после се облегна назад.

— Как изглеждам?