Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Трой седна до масата и погледна собственото си изящно очертано лице над златистите капачета на флаконите. Косата му беше златистокафява, кожата му — много гладка и светла, без сянка от набола брада отпред или отстрани. Посегна импулсивно и нахлупи перуката на главата си, като момченце, което си играе на театър в стаята на майка си. Хвана предния край на перуката и я придърпа отзад, както беше помогнал на Изобел да направи, а после се погледна в огледалото.

Беше очаквал да се изсмее на отражението, беше очаквал да види мъж, нелепо облечен в типични за другия пол дрехи, беше очаквал дама от някоя пантомима. Вместо това видя своята близначка, своята сестра, женствения аспект на своята мъжка личност. На погледа му отвърна красива жена. Руса жена с бухнала, буйна коса, но с тясно, интересно лице. Силна, волева брадичка подчертаваше чувствена уста, тесен нос, широко отворени сини очи, високи скули. Красива жена, жена като него, набиваща се на очи като него, но безспорно жена.

— Мили Боже — прошепна той. — Аз бих могъл да бъда Зелда Виър.

Илюзорният образ на Зелда, който беше създал с Изобел, беше толкова характерен, че почти всеки би могъл да го имитира. Основните й характеристики бяха буйната руса коса и изящната костна структура на лицето. Детайлите от рода на цвят и изражение на очите почти се губеха в ефекта на външността като цяло.

Замислено взе четката за нанасяне на червило и оцвети червените като череша устни, и покри цялото си лице с пудра. Погледна отново отражението си. Очакваше да види нелеп образ. Но не беше така. На погледа му отвърна жена с ведра, уверена усмивка, буйна руса коса и очи, по-искрящи и сини отпреди, подчертани от равномерно нанесения фон дьо тен и ярките устни.

На вратата се позвъни. Той подскочи; беше толкова гузен, сякаш го бяха хванали да краде. Смъкна перуката от главата си и припряно изтри червилото от устата си. Още търкаше лицето си с голяма хартиена кърпичка, когато затича надолу по стълбите към входната врата. Прибра кърпичката припряно и отвори вратата на Изобел.

Тя изглеждаше развълнувана и свежа. Кестенявата й коса беше отметната от лицето й и прикрепена с две шноли, а не пристегната в кок. Носеше тъмносини памучни панталони, бяла риза и тъмносин блейзър. Беше обмисляла този момент през целия път във влака. Беше впрегнала писателското си въображение в мисълта как щеше да изглежда, как щеше да се чувства; как щеше да изглежда и да се чувства той. Дори чу в ума си нещата, които можеше да си кажат.

Но Трой просто попи вида й с един продължителен обстоен поглед, и тя отговори непоколебимо на погледа му, вирнала брадичка. Това беше единственото, което не беше предвидила — този продължителен, поглъщащ поглед.

Щом срещна очите му, изпита шока от срещата с нещо, което не беше предвидила, мъжа, когото не си беше представяла.

— Влизай — каза той и отстъпи назад в антрето.

Изобел го последва вътре. Той долови лъх на парфюм, сладкото ухание на „Шанел № 5“. Тя видя хартиената кърпичка в ръката му.

— Ще ми се смееш — каза той неуверено. — Пробвах перуката, перуката на Зелда. А после си сложих малко червило.

Тя не се засмя.

— Как изглеждаше?

— Изглеждах като нея. Изглеждах като… теб, когато ти беше тя — каза той. — Беше удивително.

— Ще ми покажеш ли?

Трой отвори вратата на стаята за гости, спалнята на Зелда.

— Не знам дали имаме време.

— Толкова бих искала да видя…

Трой се опита да прикрие смущението си със смях, но погледът на Изобел беше нетрепващ и сериозен. Той осъзна, че наивността й предпазваше и двамата от фарсовия характер на тази сцена. Изобел нямаше да се засмее, защото бе искрено заинтересувана от въпроса как щеше да изглежда той, облечен като Зелда. Тя не бе запозната с потайните абсурдност на травестизма, на обличането в дрехи, типични за другия пол, на транссексуалността, на травеститите и героините от пантомими. Изобщо не беше отделяла време на размисли за този свят и затова нямаше предубеждения или предразсъдъци към това преживяване. За нея то беше чисто като първа любов, неопетнена от познанието.

И беше права. Това беше различно от всичко, което някой беше правил преди. Тяхното творение, Зелда, не беше родено от забранена страст или от някаква скрита, тайна перверзия. Беше дошла при тях съвсем невинно, напълно неочаквано. Прекрачваше границите на пола. Беше създадена от тях двамата, двамата имаха еднакви права над нея. Трой беше обучил Изобел на походката на Зелда, беше оцветил лицето на Изобел с грима на Зелда. Сега им се струваше напълно естествено и редно, че Изобел искаше да види Зелда, представена от Трой.