Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— О, мисля, че ще съжаляваш цял живот, ако не се възползваш от този шанс — каза той. — Става въпрос само за няколко дребни редакторски промени и малко допълнителни преструвки. А днес видяхме колко си прекрасна, когато си Зелда Виър. Става дума просто за същото, само че малко повече от него.

— Не съм сигурна, че мога да се справя — каза тя.

— Толкова искам да намериш куража да го направиш — каза той. — Имам чувството, че цялата идея е наше творение, чувствам се толкова горд с теб. Да напишеш книгата по този начин, а после да създадеш Зелда Виър. И наистина обожавам тази измама; вероятно се дължи на някакъв ужасен психологически недостатък у мен, но просто съм влюбен в нея. Обожавам факта, че я създадохме. Обожавах съзнанието, че тя е в моя дом. Когато си тръгна днес, се почувствах доста…

Изобел чакаше.

— Как се почувства? — прошепна тя.

— Съкрушен.

Тя си пое рязко дъх.

Той долови как тя се концентрира върху думите му, сякаш виждаше яркия лъч на цялостното й, интелигентно внимание.

— Толкова бих се разочаровал, ако не продължим — каза той, като снижи гласа си до нисък, прелъстителен шепот. — Толкова се наслаждавах на всичко досега. Пазаруването, и обличането, и…

— И?

— Топлотата.

Ръката й отново се вдигна към устата, докосвайки устните.

— Добре — каза тя меко. — Ще го направя. Но трябва да обещаеш да бъдеш с мен. Не мога да се справя сама.

— Ще бъда с теб — зарече се той. — На всяка стъпка. Ще бъда до теб. На всяка стъпка от пътя.

Трой чу прошепнатото й „довиждане“ и затвори телефона. Даваше си сметка, че с един телефонен разговор беше спечелил двайсет хиляди лири и кой знае още колко? Но познаваше себе си достатъчно добре, за да си признае, че изпитва нещо повече от въодушевлението на един предприемач от добра сделка. Имаше нещо у Зелда Виър, в трансформацията на Изобел в Зелда, което го притегляше: някакво дълбоко, истинско привличане.

— Тя е секси — каза си той тихо, представяйки си Изобел с русата перука и розовите обувки на висок ток. — Кой би го повярвал? Кой би си представил, че тя може да върви така и да седи така? — хвърли поглед към безмълвния телефон. — Кой би повярвал, че тя може да целува така?

Трой прие началното обаждане от първото издателство точно в девет сутринта. Те направиха оферта за двеста хиляди лири, както бяха обещали да направят. Трой си отбеляза офертата им и съхрани спокойния си, безстрастен тон. Когато се обадиха от втората издателска къща, той им съобщи вече направената оферта, и те качиха на двеста и пет хиляди лири. Третото издателство веднага отпадна от наддаването, но четвъртият участник вдигна цената с още пет хиляди. Обажданията постъпваха през целия ден, но към два следобед в наддаването бяха останали само двама големи издатели и цената беше триста трийсет и пет хиляди лири.

— Ще ви кажа какво ще направя — каза Сюзън Джарвис от „Джъстин и Фрийман“. — Ще предложа триста и петдесет хиляди и ми кажете „да“ или „не“. Не мога да предложа по-висока цена от тази.

— Ще ви кажа „да“ още сега — каза Трой бързо, знаейки, че конкурентите нямаше да качат повече цената. — Госпожица Виър толкова много ви хареса, знам, че би предпочела вие да бъдете нейните издатели.

— Значи имаме сделка — каза Сюзън със сдържано задоволство. — Бихте ли съобщили на госпожица Виър, че сме много щастливи. Може ли да й телефонирам?

— Аз ще я помоля да ви телефонира — каза Трой. — Тя много държи на неприкосновеността на личния си живот, както сигурно можете да разберете.

— О, да — каза Сюзън. — След всичко, което е преживяла. Разбирам напълно.

— Да — Трой се хвана за подадената сламка. — Отказва да приема телефонни обаждания, освен ако не е сигурно, че са от надеждни хора, и не желае да разкрива адреса си, разбира се.

— Но в такъв случай как ще организираме рекламата? — запита Сюзън. — Ще ни е необходимо голямо рекламно турне.

— Наемете й хотелска стая, която ще й служи за база — каза Трой. — Тя може да прави всичко от някой хотел, а когато тръгне на обиколка, ще трябва да я придружавам. Тя има нужда от подкрепа. Все още е доста уязвима.

— Прекрасна е — каза Сюзън Джарвис. — А каква част от историята й е наистина вярна, знаете ли?

— Със сигурност сатанизмът и сексът — каза Трой доволно. — И поне един от епизодите с отмъщенията. Знам, защото видях вестникарската изрезка. Някой друг е бил обвинен за това, така че няма опасност от полицейско разследване. Измъкнала се е, без да остави следи.