Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел продължаваше да мълчи.

— Можеш да пишеш каквото искаш до края на живота си. Или да си вземеш почивка — каза той убедително. — Да заминеш на далечно пътешествие с някой кораб. Да отидеш на някое топло място с Филип. Вземете си ваканция. Ще се отрази добре и на двама ви. Можеш да инвестираш тези пари и да имаш редовен доход, или да купиш нещата, от които имаш нужда. А ако въз основа на романа направят телевизионен мини-сериал, което е много вероятно, тогава ще бъдеш осигурена до края на живота си. Можеш да заместиш акциите и спестяванията му, така че никога да не разбере, че си ги ползвала. Можеш да направиш застраховка, за да знаеш, че той е осигурен, каквото и да се случи с теб. Няма да ти се налага да работиш никога повече, освен ако не искаш.

— Ще искат продължение — каза тя с равен тон.

Той сви рамене.

— Договорът е за една книга. Могат да искат какво ли не. Ти можеш да решиш да напишеш друга, а бихме могли да наемем и писателка-фантом и аз бих могъл да я инструктирам. А може да минат и без продължение. От теб зависи. Ти си звездата.

Трой видя краткото проблясвате на амбиция в очите й, преди тя да сведе поглед.

— Ти си автор, който има огромно влияние в литературния свят — продължи той. — Но никога няма да спечелиш парите, които са ти нужни, за да се издържаш, какво остава пък да издържаш Филип. Тази единствена книга може да поправи тази несправедливост и никой няма да узнае. Това ти дава парите, които заслужаваш. А ако все пак променят книгата — защо би трябвало да те е грижа? Това беше книга, написана за пари, защо би трябвало да те е грижа как я наричат: фентъзи, готик, на кого му пука? Стига да се продава?

Тогава Изобел се нахвърли върху него.

— Защото, ако е комерсиална литература, тогава няма значение, че това са глупости — каза тя ожесточено. — На самата обложка пише, че това са глупости. Чете се като забавна измислица. Започнем ли веднъж да твърдим, че се основава на факти, изричаме лъжи за същността на самия свят. Подвеждаме хората. Не създаваме художествена литература, разправяме лъжи. Правим нещо морално погрешно.

Трой кимна, съобразявайки бързо.

— Хората се преструват през цялото време — възрази той. — В собствения си живот. Твърдят, че са определен тип хора, защото това им позволява да запазят настоящото си положение. Ти казваш, че обичаш съпруга си и че си високо морална жена, защото това те задържа у дома, докато някой не толкова мотивиран щеше да избяга — чу ахването й, но не желаеше да бъде прекъсван. — Животът на всеки човек е измислица. Всички автобиографии са художествена измислица. Когато някоя топ-манекенка казва, че това, което наистина иска да прави, е да се занимава с благотворителност, когато съпругата на някой богаташ напише, че се е омъжила за него по любов, това е художествена измислица. Автобиографиите на спортистите, историите на балерините: те казват истината за живота им такъв, какъвто те искат да изглежда, а не какъвто е бил наистина. Всички го знаем. Ето това продаваме. Няма никакво значение дали в ръкописа пише: „Чарити мисли, Чарити прави“, или: „Помислих си, направих“.

Изобел реагира мълниеносно:

— Има значение за мен! Аз трябва да се придържам към тези глупости и да се преструвам, че са истина. Аз трябва да казвам, че това се е случило с мен!

— Зелда казва: „това се случи с мен“, не ти. А на теб ти беше приятно да се представяш за нея, отгледана във Франция, работила като секретарка, омъжвана веднъж, нещастно, с родители, загинали в автомобилна катастрофа. Сега се преструваме също и че е имала сестра, която е била впримчена от сатанинска секта. Какво значение има?

Изобел се поколеба.

— Ще трябва да го обмисля — каза тя бавно. — Наистина има значение. Има разлика между художествената измислица и разказването на лъжи.

— Това е фантазия, откъдето и да я погледнеш — каза той. Пое си дъх, заставяйки се да остане спокоен. Само от тазсутрешната работа вероятно щеше да спечели двайсет хиляди лири. Престижното представяне като агент на Зелда Виър вече се беше отразило на начина, по който се отнасяха към него издателите. Никой преди не беше връщал телефонните обаждания на Трой в рамките на същия ден. За една нощ се беше превърнал във важна фигура на издателската сцена.

— Моля те, Изобел, помисли — каза той тихо. — Наддаването е утре. Не мога да си позволя да разочаровам хората. Не мога да проведа търг, а после да изтегля книгата. Търгът е обвързващо споразумение. Ако смятаме да го отменим, трябва да е до девет часа утре сутринта. И тогава ще загубиш всичко. Ще се върнеш обратно там, където беше, когато започнахме. Никога вече няма да печелиш достатъчно, за да преживяваш от писането си. „Пенсхърст“ просто отказват да плащат повече. Нещо по-лошо: ти току-що пропиля четири месеца за роман, който няма да публикуваш. Аз ще съм пропилял едно малко състояние по дрехите на Зелда. Ще си унищожила доверието ми в твоята работа.