Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Билков чай — каза. — За да получиш необходимата нагласа.

— Ужасена съм — каза Изобел.

— Ще се справиш чудесно. Беше чудесна вчера, а онова беше само упражнение.

— И няма да има никой, който ме познава отпреди? Никой от „Пенсхърст Прес“?

— „Пенсхърст“! — той махна пренебрежително с ръка. — Те нямат такива пари, към каквито се стремим тук. Те са малка и незначителна издателска къща. Сега си имаме работа с висшата лига.

Изобел кимна и се отпусна назад на възглавниците.

— Бледа си — каза той, внезапно загрижен. — Добре ли се чувстваш?

— Имам махмурлук — призна тя. Филип щеше да реагира шокирано и неодобрително.

— О, да — каза Трой. — Ще ти донеса нещо. Наистина се поувлякохме.

Той изчезна от спалнята и се върна с малка чаша с нещо пенливо.

— Заповядай. Освен това съм ти приготвил гореща вана. Веднага след като я вземеш, ще закусим, а после ще започнем да подготвяме Зелда. Трябва да е красива в десет часа. Първите редактори пристигат в десет и трийсет.

— Това не е ли ужасно рано? — попита Изобел, която през годините бе свикнала с мисълта, че е почти невъзможно да се свърже с редакторите в издателството, с което работеше, преди единайсет сутринта.

Трой се ухили.

— Гладни са. Ще довтасат.

— Говориш така, като че ли ще ме поднесеш на пикник — отбеляза Изобел.

— Зелда наистина е точно това — каза той, като проточи името й. — Зелда е пикник, и вечеря, и питие, всичко в едно. Зелда е като изискано ястие, което всички искат.

Изобел, парфюмирана, руса, съвършено гримирана и издокарана в розовия костюм с розовите обувки на висок ток, се беше разположила на софата в десет и петнайсет, а в десет и трийсет пристигнаха първите редактори. Тя не стана от мястото си, а просто вдигна ръка към тях с ленив жест. Жената се ръкува с нея, но мъжът беше толкова запленен, че целуна връхчетата на пръстите й с добре оформен маникюр, а после седна срещу нея и я загледа.

— Колко голяма част от историята се основава на истинския живот? — попита Сюзън Джарвис, старшата редакторка.

Зелда Виър се усмихна.

— Това е художествена измислица, разбира се.

— Но аз бих предположила, че сте имали някакво преживяване със сатанистка секта? — настоя Сюзън.

Жестът на Зелда издигна пред нея невидима стена.

— Основах романа върху проучванията си и собственото си интуитивно усещане — каза тя. — И върху опита си, разбира се.

— В тази страна ли? — подсказа Сюзън.

— В тази страна, и в чужбина.

— Разбира се, страхотният талант на Зелда се изразява в способността й да разкаже една страхотна история — намеси се Трой, обръщайки се към Чарлс, младшия редактор.

— Историята наистина е страхотна — съгласи се той. — Ще позволите ли, госпожице Виър, да подчертая колко страхотна история е това? И колко великолепна — ако мога да използвам тази дума — сте вие? Мисля, че можем да направим невероятни неща с вас.

— Какви неща? — попита Трой насърчително.

— О, ще се стремим към мащабна рекламна кампания във всички медии, включително телевизията. Ще се постараем да организираме голяма обиколка на автора в пет, а може би шест или седем града. Смятаме да предложим тази книга за съответните награди; откъси в подходящи списания, внушително огласяване и голям пробив в не-книжните магазини.

— Не-книжни магазини? — попита Изобел, объркана.

— Супермаркети — каза Трой кратко. — Нещо повече от книжарниците.

— Ще продавате книгата ми в супермаркетите? Като консерви с боб?

Трой й хвърли бърз, предупредителен поглед.

— Госпожице Виър, „Джъстин и Фрийман Прес“ ще се заеме да пласира тази книга там, където от нея ще се продадат най-много екземпляри. Именно това искаме всички.

— Разбира се, че ще опитаме в книжарниците — каза неубедително Чарлс. — Но голямата сила на тази книга, както я виждаме ние, е способността й да достигне до обикновените хора — той се обърна отново към Зелда Виър: — Вие наистина знаете как мисли обикновената жена. Това най-вече впечатли всички нас в „Джъстин и Фрийман“. Дадох ръкописа на секретарката си и на жена си, и мога да ви кажа, че когато тези две обикновени жени се върнаха при мен и ми казаха, че са видели себе си в тази прекрасна история, разбрах, че имаме пред себе си победител.

— Едновременно много нормално и много ексцентрично — потвърди Сюзън. — Именно това ме привлече: чудатостта на историята. И най-вече дързостта; абсолютно централна за този тип литература.