Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Някакъв романтичен интерес?

— Смятам, че трябва да запазя в тайна личния си живот.

— Но страстните любовни сцени в книгата ти — всичките ли са плод на въображението?

— Познала съм дълбока страст. Аз съм страстна жена.

— Възраст?

— Четирийсет и шест? — рискува Изобел.

— Нека да е четирийсет и две — нареди Трой. — Интересуваш ли се от алкохол или наркотици?

Тя поклати глава.

— Ужасявам се от наркотиците, пия шампанско и минерална вода. Никога кафе, само билков чай.

— Режим за разкрасяване? Режим на писане? Стил на живот?

— Почистване, тонизиране, овлажняване — рецитира Изобел. — Пиша всеки ден с писалка в специални френски ученически тетрадки. Следобед чета на френски или на английски. Много съм дисциплинирана. Предпочитам да пътувам с влак, за да мога да работя удобно и да гледам пейзажа.

— Самотна? — попита Трой.

За момент, изненадана от въпроса, Изобел вдигна лице и срещна очите му.

— О, да — каза тя, с истинския си глас. — О, да.

Трой побърза да отклони поглед, твърдо решен да не чува нотката на истинска печал. Изобел също извърна очи. Не беше имала предвид той да узнава това. Не беше имала предвид да го узнава дори самата тя.

— Искам да кажа, въпреки всички тези пътувания в чужбина, нямаш ли приятели?

Изобел се скри отново зад маската на Зелда Виър:

— Срещам се с хора и разговарям с тях, може би дори много откровено. Но после те продължават по пътя си, а аз — по своя. Отсега нататък ще живея за писането си.

— Смяташ ли, че си добра писателка?

Зелда Виър се наведе напред:

— Онова, от което светът има нужда, са разказвачи на приказки — промълви тя. — Хората вдигат толкова шум за тези така наречени философски, идейни романи, които се четат от може би хиляда-две хиляди души. Моите истории ще достигнат до милиони хора. Хората имат нужда от приказки и магия, и надежда в скучния си всекидневен живот. По една случайност имам прекрасния талант да съм страхотна разказвачка. Може и да не прекалявам с употребата на точка и запетая, но наистина познавам живота.

— Браво! — извика Трой и изръкопляска. — Браво!

Упражниха още няколко въпроса и отговора, а после Трой заяви, че е добре да хапнат, преди да са се напили с шампанското. Не позволи на Изобел да остане с перуката или дрехите, докато се хранят.

— Ами ако накапеш полата й? — попита той. — Искам тя да носи розовия костюм утре.

Изобел отиде да съблече дрехите на Зелда Виър и изтри грима на Зелда Виър от лицето си. Влезе в кухненския бокс, облечена в омразната пола и широк пуловер, с лице, чисто и леко лъснало от крема за сваляне на грима.

— Здравей, Изобел — каза Трой насърчително. — Ето, вземи си нещо за гризане — побутна към нея чиния е маслини и ядки, и надникна под грила, където в два съда, покрити със сребристо фолио, нещо започваше да цвърчи.

— Готвиш ли? — попита Изобел изненадано.

— Поръчах да донесат отвън, само го затоплям — каза той. — Пилешки гърди в песто и червено цвекло, с див ориз. Надявам се да ти хареса.

— Звучи чудесно — отвърна Изобел, мислейки си за обичайната си вечеря у дома: прости блюда като овчарски пай или пъстърва на скара, агнешки котлети или пържоли. Филип предпочиташе проста храна и нямаше голям апетит. А след цял ден писане тя нямаше енергия за пазаруване, подготвяне на продукти и готвене.

Хранеха се, настанили се от двете страни на работния плот, кацнали върху високи кухненски столчета.

— Превърнах трапезарията в кабинет — каза Трой. — Толкова рядко се храня вкъщи, че ми се струваше глупаво да оставя цяла стая да стои празна.

— Къде се храниш? — попита Изобел.

— О, в ресторанти, с разни хора, или доста често на партита — каза той уклончиво. — Или на официални вечери, знаеш как е.

Изобел кимна, но не знаеше. Редовно я канеха на литературни партита, но тя не обичаше да ходи сама, а за състоянието на Филип бе очевидно неподходящо да стърчи прав и да разговаря. Така или иначе, той мразеше подобни светски събития. Малкото партита, на които бяха присъствали, когато кариерата на Изобел навлизаше в период на възход, преди Филип да се разболее, бяха притесняващи и за двамата. Филип гледаше на всеки друг автор като на съперник на съпругата му, а на всяко внимание, оказвано на друг автор — като на пренебрежение към съпругата му. Опитваше се да я защитава, като омаловажаваше на висок глас произведенията на всеки друг. Стесняваше се в стая, пълна с непознати, а стеснителността му приемаше формата на рязко държание, почти грубост. Същевременно се чувстваше обиден, че хората му подхвърляха по някой въпрос с какво се занимава, но въпреки това не проявяваха искрен интерес към преживяванията му, към работата му във фармацевтичната индустрия, с която се бе занимавал цял живот. Очите им се плъзгаха покрай него към Изобел, очакваха той да я представи и после да се отдръпне.