Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Да — каза тя, импровизирайки бързо. — Имам големи надежди за нея.

— Трой още ли не ти е казал?

— Не още.

— Толкова е бавен този човек, всеки би си помислил, че ти прави услуга.

— Обсъжда нещата с издателите.

— По-скоро обядва на твои разноски — промърмори Филип. — Добре е да му кажеш, да му напомниш кой печели парите.

— Знам, че би трябвало — каза тя меко. — Ще говоря с него другата седмица.

— Ще видя какво разрешително за планиране ни трябва — каза Филип. — Ще се обадя в общината. Няма да навреди да вземем разрешение за планиране и да поръчаме няколко скици.

— Може би е добре да изчакаме, докато разберем колко ще спечеля…

— Това би било интересно за мен — изтъкна той.

— О, в такъв случай, разбира се, да. Нека да поръчаме да направят няколко скици — тя се поколеба. — Няма да са много скъпи, нали?

— За Бога! — избухна Филип. — Толкова си тесногръда напоследък, Изобел! Трябва да похарчим известна сума, ако искаме да свършим някаква работа по този въпрос. Ако това толкова те безпокои, тогава аз лично ще платя за скиците. Става ли? Ще осребря няколко акции, ще използвам собствените си пари. Това ще те удовлетвори ли? — отиде с тежки стъпки до задната врата и я отвори. — Отивам на разходка — каза раздразнено.

— Ще те взема от кръчмата — каза тя бързо към затварящата се врата.

— Не е нужно — каза той сърдито. — Ще се кача нагоре по хълма. Не знам колко ще се забавя.

Изобел го остави да върви. Нямаше смисъл да тича след него. Тя отиде до кухненския прозорец и загледа как отива бавно, с трогателната си куцукаща походка, до края на градината, а после — навън през портата от ковано желязо до пътеката, която се виеше стръмно нагоре по склона на Уийлд. Знаеше, че той никога нямаше да успее да стигне пеша до билото на хълма. Щеше да е твърде задъхан, а отслабените му от болестта крака не можеха да го отведат нагоре по този стръмен склон. Тя го гледаше със съжаление, толкова силно, че й приличаше на страст. Искаше да тръгне след него, искаше той да се облегне на нея, искаше да го подкрепи.

Филип щеше да се върне, когато станеше време за чай, каза си успокоително тя. След половин час щеше да се изтощи и да седне да си почине, прекалено горд, за да се прибере веднага у дома. Стига да не се простудеше, нищо нямаше да му стане, ако останеше упорито навън цял следобед, обзет от желание да я разтревожи, настояващ на независимостта си. Към четири щеше да закуцука към къщи, и да поиска чая си. Щеше да му е неприятно, ако тя хукнеше след него, щеше да се подразни, ако тя покажеше колко лесно можеше да го настигне, дори ако го бе последвала от обич. Щеше дори да му е неприятно да знае, че го е гледала как тръгва. Той не искаше съжаление, искаше и двамата да се държат така, сякаш всичко беше наред. Най-доброто, което можеше да направи за него, беше да печели парите, необходими за нещата, които той искаше, и да поддържа живота, който бяха избрали.

Изобел се върна в кабинета: Можеше да форматира и разпечата пълния текст на „Ученикът на дявола“, и да го приготви, за да го занесе в Лондон, когато тръгнеше в неделя вечерта. Почувства, че най-голямата проява на любов към Филип сега би била да продаде романа на Зелда Виър и да спечели парите, които му бяха нужни.

Трой отвори входната врата на лондонския си апартамент почти веднага, щом тя позвъни.

— Става малко напрегнато — каза той, като тръгна пред нея от малкото антре нагоре по застланите с килим стълби. Изобел го последва, носейки чантата си с вещите за през нощта.

— Казах на един от издателите, че може да се срещне с теб, и сега всички искат да дойдат. Казах, че могат да идват тук, на интервали от по един час. Половин час лек разговор, после си тръгват. Така че се постарах да определя възможно най-кратко време.

Изобел се изсмя, долавяйки нервност в смеха си.

— Е, най-лошото, което може да стане, е да не наддават за книгата, нали? Не е като да се представяме за полицаи или нещо такова. Не вършим никакво престъпление.

— Не — каза той, леко ободрен. — Помислих си, че може да се поупражняваме тази вечер, нещо като генерална репетиция.

— Разбира се.

Трой разтвори със замах вратата на стаята за гости и Изобел влезе. Вратите на гардероба бяха отворени, найлоновите калъфи бяха свалени от костюмите. Гримовете бяха подредени на тоалетната масичка: сенките за очи, очната линия и спиралата вляво, червилата вдясно, пудрите за основа и ружът — в средата. Обувките, освободени от дървените калъпи, бяха сложени една до друга в долния край на леглото.