Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Подготвил си всичко?

— Просто ми се струваше редно да го направя — да подготвя гримьорната на звездата.

Импулсивно, Изобел се обърна и го целуна. Той я задържа леко за миг, и тя изпита внезапно изненадващо усещане от близостта му, от интимността на докосването му.

— Сега се измъквай от тази ужасна пола, пъхай се в прекрасните дрехи на Зелда, и започваме — каза той отривисто.

Тя се поколеба за миг, чакайки го да излезе, но той се беше обърнал настрана към гардероба, за да изхлузи костюма от закачалката. Беше толкова делови, толкова незаинтересован, та тя почувства, че няма нищо нередно в това да се съблече пред него. Все едно, както каза той, че беше актриса, че беше звезда. Той беше нейният камериер; а не любовник, който я гледа как се разсъблича.

— Ти си виновен, че полата е ужасна — каза тя решително, избутвайки ластичния колан надолу по хълбоците си. — Аз исках да занеса костюмите у дома.

— Зелда остава тук. Аз се грижа за дрехите й. Можеш да отидеш да си купиш някои нови неща, ако ти трябват. Но не прекалено бляскави. Двете трябва да останете разделени.

Изобел нахлузи розовата пола и внимателно я издърпа нагоре, затвори ципа и я намести с ръце на ханша си със странния кокетлив жест, който всички жени, носещи прилепнали поли, усвояват естествено.

— Хубаво — каза Трой. — А сакото?

— Трябва ми новият сутиен — каза Изобел. — Няма да ми стои както трябва без него.

— О, разбира се — каза той. — Най-горното чекмедже вдясно.

Изобел отвори чекмеджето. Той беше разопаковал докрай бельото и го беше сгънал педантично върху ароматизирани подложки. Имаше и нова копринена нощница.

— Какво е това? — попита Изобел.

— Не можех да си представя Зелда да спи с памучна пижама, затова й купих нещо с малко коприна.

— Благодаря ти — каза Изобел. — Доста труд си хвърлил.

— Достави ми удоволствие — каза той просто. — Харесваше ми да купувам подходящите неща, и се влюбих в грима. Всички тези шишенца — точно като малките съдинки с моделни бои, които имах като дете.

Изобел се поколеба: искаше да си свали сутиена, но се стесняваше.

— Ще донеса две чаши шампанско — каза Трой. — Да подпомогна влизането в образ. Струва ми се, че Зелда винаги пие „Рьодерер“. Поръчах да доставят няколко бутилки.

Изобел се облече бързо, докато го нямаше, и когато той се върна, тя вече седеше пред огледалото и нахлузваше малката шапчица за перуката върху косата си.

— Би било безкрайно по-лесно, ако се бях изрусила — каза тя.

Трой сложи студената чаша с шампанско на тоалетната масичка до нея.

— Категорично не. Твърде много ще си приличате, а освен това ми е приятно косата й да чака тук заедно с дрехите й. Надникнах тук снощи и тя беше като призрак, който чака да бъде пробуден.

Изобел отпи от чашата си, а после наведе глава и издърпа върху нея перуката.

— Внимателно! — изсъска Трой. — Ще я скъсаш! Хайде, дай на мен.

— Толкова е стегната! — оплака се тя.

— Дръж я отпред, докато аз я смъквам отзад.

Изобел хвана ръба толкова здраво, колкото смееше, докато Трой надигаше отзад. Кожата бавно се разтегна, а после обгърна главата й. Тя отметна косата назад от лицето си и се погледна в огледалото. На погледа й отвърна лице, принадлежащо наполовина на Изобел и наполовина — на Зелда, с уморената кожа на Изобел и очите с тъмни сенки и бледите устни, но с бляскавата грива на Зелда, в русия цвят, предпочитан от барманките.

— Бързо си сложи грим — пришпори я Трой. — Да го направя ли аз? Гледах какво правеше гримьорката.

— О, да, моля — Изобел наклони глава назад, затвори очи и се остави на удоволствието от докосването му. Той почисти кожата й със същия зърнист, благоуханен крем, после я избърса, нанесе лосион, а след това — овлажнител, а после нанесе фон дьо тена с леко, чувствено потупване, задържайки се в ъгълчетата на очите й като близване на котенце, преминавайки бързо като крило на птица по бузата й.

— Не отваряй очи — прошепна той; устните му бяха много близо до ухото й. — Искам да свърша цялата работа.

Тя остана напълно неподвижна, както й нареди, със затворени очи: чувствителната кожа на бузите й, на слепоочията й разпозна топлия полъх на пудрата, меката четка за нанасяне на ружа. Клепачите й усетиха нежната ласка от нанасянето на сенките с върха на четката, притискането при поставянето на изкуствени мигли, а после — влажното поглаждане при нанасянето на очната линия.

Докосванията с връхчето на червилото бяха като сто малки, бавни целувки. Меките й устни почувстваха подръпване — първо на едната, после на другата страна, и бавния, изкусителен жест при попиването.