Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Ще бъда там — обеща тя. — Можем да се справим.

— Става дума за лекция — каза тя на Филип. — рано през деня в колежа „Голдсмит“, после ще има и дискусия за романа. Разбрах, че някой се отказал в последната минута— и поканиха за го заместя.

— Трябваше най-напред да се сетят за теб — каза Филип. Не бива да позволяваш на хората да те третират като резервен вариант. Не бива да си онази, към която се обръщат в краен случай, Изобел, би трябвало да бъдеш първият им избор.

— Е, сега са избрали мен. Единственият проблем е, че бих искала да нощувам там в неделя, за да не се налага да бързам в понеделник сутринта. Мразя този сутрешен влак, с който пътуват всички, които работят в Лондон.

— Да отсъстваш цяла нощ? — попита той.

— Госпожа М. би могла да дойде да преспи тук. Ще я помоля.

— Предполагам, че ще донесе някой от онези нелепи филми и ще настоява да го гледаме.

Изобел се усмихна:

— Предполагам, че така ще стане. Винаги го прави.

— Кога ще се върнеш?

— По някое време след обяд, понеделник следобед — каза Изобел. — Конференцията е целодневна. Може да остана и да изслушам другите участници, ако нямаш нищо против.

— За мен няма значение — каза той неприветливо. — В края на краищата, нямам намерение да излизам на танци. Мога да решавам кръстословицата и да си правя упражненията, независимо дали си тук или не. Какво си мислеше, че можеш да изпуснеш? Возене с мотоциклет? Каране на ски по пресечена местност?

— Не — каза Изобел тихо.

Настъпи кратко мълчание. Изобел продължи да седи така, вперила поглед в масата, и си помисли, че сприхавостта на Филип беше симптом на болестта му точно толкова, колкото и съсипаните му крака. Трябваше да приеме и двете с еднаква нежност. Задържа погледа си сведен, докато се почувства в състояние да срещне очите му и да му се усмихне с истинска привързаност.

Той не я гледаше; четеше някаква листовка в ярки цветове. Кимна, докато четеше информацията, а после я побутна към нея през масата.

— Ето, поръчах да изпратят това. Казах си, че ще ни даде някаква обща представа.

Беше лъскава брошура от компания, която предлагаше строителство на плувни басейни. На нея се виждаше съблазнителна снимка на красив закрит плувен басейн, светлини проблясваха по синята вода, на трамплина се беше изправило момиче в бански костюм от две части.

— Пише ли колко струва? — попита Изобел.

Филип се изсмя късо.

— Мисля, че ако се налага да питаш за цената, не можеш да си го позволиш. Освен това тя така или иначе варира в зависимост от обема на басейна и от това дали имаш електрическа помпа и нагревател, или газова.

Изобел почувства надигането на познатия страх.

— Виждам, че си се задълбочил в това — каза тя небрежно.

— Просто обичам да съм запознат с нещата — каза той с достойнство. — Онзи ден измерих обора. Лесно бихме могли да вместим там басейна и дори една малка сауна.

— Сауна! — възкликна тя. — Много грандиозно.

— Мисля, че ще се отрази добре на състоянието ми — каза той. — Топлината. И, разбира се, спортуването. Бих могъл да правя упражненията си във водата, това ще отнема напрежението от ставите, и ще плувам. На теб също ще ти се отрази добре. Ти никога не спортуваш. Ходиш навсякъде с колата. Аз поне се разхождам веднъж на ден, но ти само шофираш до селото. Ще напълнееш много, Изобел, ще се отпуснеш. Жените винаги затлъстяват и се отпускат. Никой от нас вече не е в първа младост.

— Знам — Изобел кимна, преглъщайки резкия отговор, че шофира до селото, за да го прибере, да му спести връщането пеша до вкъщи; че преди болестта му се беше разхождала пеша всеки ден. Сега никога не й оставаше време.

— Ето, виждаш ли.

— Е, колко струват все пак? Басейните? Приблизително?

— Ще се сдобием с един хубав басейн в някогашния обор, и заедно с преустройството на сградата и поставянето на плъзгащи се панорамни прозорци, ще ни струва по-малко от петдесет хиляди лири — каза той преценяващо. — Бихме могли да го направим много по-евтино, разбира се, но мисля, че в този случай пестенето ще ни излезе по-скъпо.

Изобел примигна.

— Ние просто не разполагаме с толкова пари, скъпи.

— Не, сега не разполагаме, знам. Но когато започнат да наддават за новата ти книга, ще се сдобием с доста солидна сума.

Изобел се присви ужасено, в миг й хрумна странната мисъл, че той знае всичко за „Ученикът на дявола“. После осъзна, че той говореше за философския роман, който „Пенсхърст Прес“ бяха откупили само за двайсет хиляди лири.