Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Погледна щанда със сладкишите. Имаше малко неща, които помнеше от детството си. После видя голяма кутия бразилски орехи в шоколад. Усмихна се. Разбира се, че Зелда Виър щеше да яде бразилски орехи, обвити в шоколад, вероятно докато пиеше ментов ликьор.

— Ще ги взема — каза тя и посочи.

— За подарък ли? — попита жената, като посегна към голямата кутия.

— Да — каза Изобел.

— Късметлийка — отбеляза жената.

— Да — съгласи се Изобел. — Страхотна късметлийка е.

Паркира встрани от пътя на връщане към къщи и изяде една дузина от тях, един след друг, със страстна наслада, изпълвайки устата си с острия вкус на шоколада, а после вкусвайки топлото орехово ядро. След като изяде толкова много, че почувства леко, виновно присвиване в стомаха, тя скри остатъка от кутията под един шал на задната седалка. Тъкмо се канеше да запали двигателя, когато си спомни предупреждението на Трой, че границата между Изобел Латимър и Зелда Виър трябва да е непробиваема. Трябваше да се държи като шпионин. Излезе неохотно от колата и се вгледа в земите, които се спускаха надолу, встрани от пътя — подобни на кръпки ниви, пресечени от полускрити пътища, ферма отляво, в ниското, собствената й къща, скрита от гънката на хълма. Замахна силно и запрати кутията високо във въздуха. Тя се издигна, описвайки широка дъга в синьото небе, а после се преобърна и от нея се посипаха бразилски орехи в шоколад като порой от невероятни богатства. Изобел плесна възторжено с ръце и загледа как скъпите шоколадови бонбони се посипват безразсъдно върху земята на Кент.

— Това беше изцяло в стила на Зелда Виър — прошепна тя на себе си, избърса шоколада от устните си, повдигна увисналия колан на тъмносинята си пола, качи се обратно в колата и подкара към къщи.

— Купи ли уиски? — попита я Филип. — Почти сме го свършили.

— Не го ли включи в списъка за госпожа М.? Утре е денят й за пазаруване.

— Не ми е приятно тя да ми купува уиски — оплака се Филип.

— Не виждам защо.

Обядваха заедно. Изобел, на която й беше малко лошо от прекаляването с бонбоните, почти не ядеше. Пред Филип имаше зелена салата и резен сирене върху препечена филийка.

— Не ми се струва редно — каза той.

Изобел повдигна вежди. Знаеше, че проявява необичайно нетърпение по отношение на Филип. Нещо от духа на Зелда Виър беше влязло в нея заедно с бразилските орехи в шоколад.

— Е, нямах намерение да слизам отново до селото — каза тя кратко. — Искам да работя днес следобед.

— Предполагам, че тогава ще трябва да отида аз — каза той. Настъпи пауза, докато я чакаше да каже, че тя ще отиде с колата, вместо да го кара той да ходи пеша. Изобел не каза нищо.

— Бих могъл да сляза пеша, а ти можеш да ме вземеш — каза той. — Това може да е следобедната ми разходка.

Изобел се поколеба само за миг, а после изпита познатия прилив на вина при мисълта, че се държи себично и неприветливо към Филип.

— Разбира се — каза тя. — Да те взема ли от кръчмата в два и трийсет?

Филип се усмихна, доволен, че е постигнал своето.

— Нека да е в три, така ще имаш време по пътя да се отбиеш в магазина за алкохол и да купиш уискито — каза. — Предпочитам да не бия път по Хай Стрийт. Ще те чакам в кръчмата.

— Добре — повтори Изобел. — В три.

— Има проблем с ръкописа — каза Трой по телефона.

Изобел почувства, че я връхлита страх.

— Какъв? — попита тя бързо.

— Не мисля, че разбираш докрай тази литература — каза той.

— Какво имаш предвид? — запита Изобел. Погледна екрана пред себе си, на който Чарити тъкмо се готвеше да се срещне с бизнесдамата, която беше напуснала сектата и бе основала международен козметичен бизнес. Чарити се представяше за модел, лицето на пролетната колекция. Всеки момент щеше да върже жената и да бележи лицето й завинаги. Жената никога повече нямаше да се появи пред хора. Изобел беше напълно уверена, че сцената е идеален пример за жанра.

— Става дума за тези точки и запетайки — каза Трой: в гласа му най-после пролича веселостта.

— Какво?

— Знакът „точка и запетая“ не е на почит в популярната художествена литература. Ще изглежда странно.

— Какво използват?

— Запетайки. Не използват нищо друго, освен запетайки.

— А при обособяване на еднородни части в сложно изречение?

— Пак запетайки.

— Изреждане?

— Пак запетайки.

— Използват ли двоеточия за смислово разделяне на изречение?

— Избягват! — възкликна весело Трой. — Все пак си прекалено ерудирана, Изобел. Личи си отдалече. Трябва да преработиш онези глави, преди да мога да ги изпратя. Не трябва да имат никаква друга пунктуация, освен запетайки и точки. Нищо друго.